Митко Василев завършва външна търговия в Икономическия институт в Берлин.От октомври 1992 г. е ръководител на представителството на германската икономика в България. Три години по-късно става председател на УС на Деловия клуб на германската икономика у нас. През 2004 г. Василев оглавява Германо-българската индустриално-търговска камара. - Г-н Василев, по предварителни данни немската икономика се възстановява най-бързо и ще отбележи ръст от около 3,6 на сто за 2010 г. Ще се отрази ли това на българската - Германия е сред най-големите инвеститори у нас?
- Информацията за 3,6 % растеж изненада и германците. Но зад това се крие доста труд и усилия, тъй като правителството предприе дори непопулярни мерки, за да съживи пазара. Германия първа излиза от кризата. Много се надявам това да се отрази благоприятно и на българската икономика, тъй като ние сме доста тясно свързани с нея не само защото Германия е инвеститор номер 5 в България, а и защото дълги години е търговски партньор номер едно. Щом германският пазар вече работи на пълни обороти, очакваме последващи поръчки. Очакваме това да стане и в България, въпреки че българската икономика сама по себе си навлезе по-късно в цикъла на кризата и ще излезе малко по-късно.- Кога да очакваме тези промени?
- През 2010 година нарастването на немския износ към България е с 14%, българският износ към Германия отбелязва увеличение с 24%. Това е много добро развитие, надявам се тази тенденция да се запази за цялата година и е чувствителен сигнал за по-доброто развитие. Естествено големият спад беше през 2009 г. Тогава ние се върнахме четири-пет години назад в икономическите отношения. Явно за една година доста бързо се наваксва. Но не казвам, че това ще стане веднага - януари или февруари.
- Да очакваме ли през 2011 г. стокообменът да се стабилизира и да се отбележи значителен ръст?

- Надявам се поне позициите, които са били завоювани през 2010 г., да не бъдат загубени. Всички анализатори са на мнение, че ще имаме покачване на брутния вътрешен продукт (БВП). Прогнозите са различни, като се започне от 0,2 през 0,5, а правителството казва над 3%. Все пак едно повишаване на БВП ще повлияе на търговията между двете страни. Би трябвало 2011 г. да бъде в рамките на това, което е постигнато през 2010 г., дори малко повече. Ако говорим в цифри, рекордната година беше 2008 г., когато взаимният стокообмен достигна 4,3 млрд. евро, през 2009 г. паднахме на 3,3 млрд. евро. Нямам окончателните данни за 2010 г., но предполагам, че ще се движим в рамките на 4 млрд. евро и отгоре. - Какви са прогнозите за немските инвестиции в България?
- По отношение на инвестициите имаме огромен спад през 2009 г. Първоначално бяха 260 млн. евро, след това БНБ коригира данните си и паднаха до около 160 млн. евро. За 2010 г. нямам окончателни данни, но се надявам да има съживяване, защото това е много малко. Немската икономика е една от най-стабилните. Mиналата година по време на посещението на федералния канцлер излязохме с инициатива „План за действие до 2015 г.“, в която предлагаме до 2015 г. удвояване на търговския стокообмен и на немските инвестиции в България. Което значи, изхождайки от най-лошата 2009 г., след пет години стокообменът от 3,3 млрд. евро да стане 6,6 млрд. евро. Това е една много амбициозна цел. Ще видим дали ще стане, защото ние можем само да даваме предложения, да подпомагаме да се подобряват рамковите условия, да допринасяме за това с различни инициативи. Ако погледнем развитието от 2000-2001 г., ние се движехме от рекорд към рекорд. Колкото до инвестициите, 160 млн. евро годишен обем е много малко, затова не би трябвало да бъде проблем той да бъде удвоен до 2015 г. Би могло това да стане и по-рано, но зависи от много фактори.- Работната група излезе ли с по-конкретни идеи какви промени да бъдат направени, многократно сте заявявали, че най-големите проблеми са свързани с корупцията, слабата съдебна система и др.?
- Ние излязохме с каталог от мерки или т.нар. 101 идеи за европейска България. Според нашите членове трябва да се променят 24 закона - ние имаме конкретни предложения как това да стане. Инициативата се прие много сериозно от правителството, беше разгледано в срок кое е постижимо и кое няма да стане. Беше създадена работна група към МС, координатор на която е министърът на регионалното развитие Росен Плевнелиев. Работата й ще продължи по-дълъг период. Наясно сме обаче, че всички идеи не могат да се случат. Дори една, две да станат е за по-добро. До края на месеца, в началото на февруари ще бъде следващото заседание на работната група в МС. Данъчните предложения още в началото беше казано, че няма да бъдат изпълнени, други са по-лесно изпълними като например промени в Закона за дипломатическата служба: как нашите служби зад граница да оказват съдействие на български граждани. В конституцията се предлага всеки гражданин, независимо дали е физическо или юридическо лице, да може да прави предложения към Конституционния съд, ако смята, че правата му са нарушени. В България това не е така. Имаше много по-конкретни, свързани с бизнеса, за връщане на ДДС ставките и т.н.- В кои сектори да очакваме раздвижването на икономиката що се отнася до интереса на немските инвеститори?
- От гледна точка на Германия интересни са секторите енергетика, ВЕИ, енергийна ефективност, немските технологии в околната среда също са много развити, медицинска техника. Интерес определено има за участие на немски фирми в търговете по еврофондовете, но там трябва да се случат някои неща, за да стане по-бързо усвояването. Има бюрократични спънки, по-бързо трябва да се вземат решения. Ако продължаваме да отлагаме, опасността е да не можем да усвоим тези средства.
- На дневен ред са приемане на Закон за ВЕИ, Закон за енергетиката, обсъжда се създаване на енергийна борса. Какво е отношението на немските компании, ще имат ли предложения в тази сфера?

- Немските компании проявяват голям интерес, те са много активни. В камарата имаме 10 специализирани съвета и един от тях е по енергетика. Предстои днес да заседава и ще направят конкретни предложения по тези закони. Все още не мога да кажа повече. - В туризма Германия е също един от най-силните ни пазари. Дали е възможно и по какъв начин да се развият тези отношения в привличането на по-платежоспособни туристи? Доколко е възможно частните пенсионни и здравни фондове в Германия да изпращат туристи за балнеолечение у нас например?
- България е интересна дестинация. Германия е водеща, като над 500 000-600 000 немски туристи идват в България заради атрактивното съотношение между цена и качество. Ако искаме по-високо качество, няма да имаме такова количество и комплексите, които се построиха, ще останат празни. Те и в момента изпитват огромни затруднения да се запълнят. Смятам, че България е добре позната дестинация, но най-вече в източните провинции, бившата ГДР. Вие сте права, балнеотуризмът е една добра ниша, все още неизползвана достатъчно. Там трябва да се водят сериозни разговори, тук е ролята на държавата да подкрепи подобни инициативи, за да може немската страна да откликне. Доколкото знам, много повече се прави в тази посока с Чехия. Най-вероятно хората не знаят за възможностите на България в този сегмент. Затова е необходима реклама, което струва пари. Нещата са свързани и не могат да тръгнат веднага. Но България има своите предимства и е интересна за немски туристи най-вече с природните дадености. Тепърва ще бъде преоткривана най-вече от западните провинции.- В страната навлязоха много „дискаунт“ вериги, да очакваме ли инвестиции в по-високия сегмент? През 2011 г. ще се появяват ли нови играчи и в други сектори като например енергетиката?
- Засега нямам такава информация, още повече че ако има заявки за участие в по-голям проект, инвеститорите държат на конфиденциалност. Колкото до дискаунтърите, не смятам, че те са долен клас. Напротив това е от полза за потребителя. „Лидл“, който сега са с най-масирана рекламна кампания, се появи на българския пазар и е доста реномирана марка и в Германия. Те предлагат възможно най-евтиното на добро качество заедно с „Алди“, които все още не присъстват в България. Но тази голяма конкурентна борба, на която сме свидетели, е добре за крайния потребител.
За големи енергийни проекти, ако намеквате за атомните електроцентрали, в момента нямаме сериозен немски интерес. Имаше такъв, но той приключи.- Ще повлияе ли отказът на Германия да подкрепи влизането на България в Шенген на икономическите отношения между двете страни?
- В никакъв случай. Аз и вие какво ще усетим повече, ако влезем в Шенген? Това по-скоро е важно на държавно и политическо ниво. Въпрос е на престиж. Вероятно ще имаме по-лесен достъп до визи за САЩ, но на икономическите отношения това няма да повлияе. Бизнесът се развива въпреки Шенген. Това са плюс точки за България като дестинация, като членството ни в ЕС и НАТО.- Подобрява ли се бизнес климатът в страната?
- Определено, като имам предвид данните от анкетите, които правим от 2005 г. насам между представителите на немския бизнес. Критиките по отношение на бюрократични пречки и инфраструктура си остават. Определено обаче оставаме предпочитана дестинация за инвестиции - вземете данъчната ставка, с плоския данък може да се каже, че сме данъчен рай. Това е много добре за чуждия инвеститор.- Понякога не се ли приобщава той към българската действителност, като се възползва от недостатъците в свой плюс?
- Всяко нещо си има плюсове и минуси. Ако тук правят добър бизнес, инвеститорите не напускат страната. България миналата година беше обявена за най-интересна дестинация. Немските бизнесмени казаха, че ако би трябвало наново да инвестират, отново биха избрали България, което беше голяма изненада. Явно са доволни. Те идват тук да печелят, не да развиват нашата икономика или да се съобразяват с нашите стратегии. Интервюто взе Рая Атанасоваraya.atanasova@klassa.bg

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010