Руският посланик яхна троянския си кон

21 Януари, 2011 - 10:40 - Иво Инджев

Не си мислете, че руският посланик Юрий Исаков не е забелязал подновения разговор за паметника на въоръжената лъжа в центъра на София. Просто е чакал удобния повод да отвърне ( на писмото ни до него) с опакото на ръката ( свикнала да бъде целувана от местите слуги), както се полага на генерал-губернатор по адрес на покорните туземци. Като ни отговаря непряко, изразява по-силно презрението си с имперската надменност, характерна за неговата школа.
Ето какво е казал:
Акад. Георги Марков е еталон за български гражданин, който разбира какво е добро за неговата страна и какво не е и в това се състои неговия истински патриотизъм, заяви посланикът на Русия в България Юрий Исаков, предаде репортер на БГНЕС. Серията от мероприятия по повод 65 -годишнината от победата над фашизма, които се координираха и проведоха от оглавявания от академик Марков организационен комитет още веднъж показаха големия принос, както на съветските войници, така и на българските войни за победата над фашизма, заяви руският посланик. Той разкритикува опитите да се фалшифицира историята и да се омаловажи приноса на всички, които се сражаваха срещу фашизма и хитлеризма. Посланик Исаков подчерта, че посегателствата срещу паметника на съветската армия в София са дело на хора, които нямат тежест в българското общество. „Нека историята се помни. Да не се забравя и да не се фалшифицира“, заяви емоционално акад. Марков при връчването на юбилейния му медал по повод 65-годишнина от победата над фашизма. Сред гостите на награждаването беше бившия вицепрезидент генерал Атанас Семерджиев. Академик Георги Марков е роден в град Пловдив през 1946 г. През 1970 година завършва история в СУ „Св. Климент Охридски“. През 1981 година специализира в Института за европейска история в Майнц, ФРГ. От 1977 г. работи в Института по история към БАН и в периода от 1993 година до днес е негов директор. През 2008 година става академик, действителен член на Българската академия на науките. /БГНЕС /
Не искам да коментирам личността на господин академика, когото винаги съм уважавал в качеството му на учен. Многократно съм го интервюирал и съм се опитвал да не споря с него по любимата му теза ( толкова изгодна на вечните ни господари), че преди сме “залитали” по един “голям брат”, а сега – по друг такъв. Сякаш пълната загуба на суверенитет и абсолютната обвързаност на НРБ със СССР може да бъде сравнявана изобщо с днешните отношения на България с която и да била страна!
Но не мога да спестя разочарованието си, че във в. “Торнадо” академик Марков се изказа по въпроса за договора с Русия от 4 август 1992 г. за дружба и сътрудничество без очевидно изобщо да го е чел ( ако пък го е чел- направо лъже!). Предизвиквам го да докаже обратното, макар вече да се произнесе, че привържениците на демонтажа на лъжата били “неподготвени” ( или нещо подобно и презрително – в стилистиката на руския посланик).Не може да го е чел и да твърди, че договорът не позволявал на България да се разпореди с паметника в София. Това е пълен, абсолютен абсурд! Абсурд, с който академик Марков лично се опозорява и доказва тъжната максима, че за такова нещо “никога не е късно”.
Като споменавам за “сътрудничество” не мога да не отбележа и избирателността, с която медиите у нас подхождат към “сътрудничеството”. На “враговете” намират начин да споменат сътрудничеството с ДС, но на академик Марков му спестяват споменаването на това сътрудничество, което той дочака да му оповестят миналата година. Което още веднъж доказва, че цялата операция с т.н. “отваряне на досиетата” целеше избирателно омаскаряване на онези, които биха се засрамили, но с нищо не засегна гордеещите се с агентурното си минало. С други думи: операцията беше апотеоз на дългогодишната кампания по замитането на следите под мотото : “всички са маскари”.
А на посланика Исаков какво да му се сърдим: изпратен е от путинистите да им служи, а когато руснаците изпратят путинистите там, където изпроводиха СССР, ще дойде друг, който няма да има нахалството да говори от името на българския народ.
Сега, както виждаме, академикът се превръща в “еталон за български гражданин” в очите на руския посланик. Честито! За да си еталон в очите на генерал-губернатора очевидно трябва да защитиш с една лъжа ( че договорът ни пречел да се разпоредим с паметника) интереса на една чужда държава и наложената от нея идеология.
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010