На 19 януари Народното събрание преизбра проф. д-р Валери Димитров за председател на Сметната палата. Той е роден на 2 юни 1954 г. в София. Завършил е висше образование, специалност право, в Юридическия факултет на Софийския университет “Климент Охридски” през 1978 г. Професор е по административно право, доцент по финансово право и доктор по право. В периода февруари 1991 г. до май 2000 г. изпълнява функциите на съветник на управителя на БНБ. Автор е на студии и статии в областта на банковото, борсовото, финансовото и административното право. На 7 април 2005 г. бе избран от Народното събрание за председател на Сметната палата.
Женен, с две деца.
- Проф. Димитров, какво предстои след преизбирането ви за шеф на Сметната палата?
- Предстои реформа на Сметната палата съобразно изискванията на новия закон, който бе приет от Народното събрание в края на миналата година. Това налага да реорганизираме одитната дейност. Разширяват се обхватът и правомощията на Сметната палата. Необходимо е да се предприемат действия за реалното налагане в практиката на международно признатите одитни стандарти, да се обнови Наръчникът за одитна дейност, който съдържа правилата и процедурите за осъществяването й. Ще започне и интензивно обучение на одиторите. В съответствие с новия закон ще трябва да приведем функционалната и териториалната организация на дейността на Сметната палата и в тази връзка ще се нуждаем от разширяване и укрепване на професионалния капацитет. Сред нашите одитори има много компетентни и с добра професионална подготовка, но ще се нуждаем и от нови хора с оглед на новите задачи.- Опозицията оспори новия модел на Сметната палата, какви са неговите предимства според вас?
- Държа да подчертая – новият модел на Сметната палата е в състав от председател и двама заместници, който заменя досегашния – председател и 10 членове. Такъв модел на Сметна палата имат Великобритания, Ирландия, Швеция, Дания, Финландия, Австрия, Унгария, Словакия, Словения, Естония, Литва, САЩ. При този нов модел одитната процедура завършва с акт на председателя на Сметната палата. Правилата са изключително ясно уредени, със задължително документиране на всяка стъпка. Всеки участник на различни йерархични нива носи отговорност за своите действия. Доказателствата, констатациите и заключенията се обсъждат в различни формати и това се документира. На председателя се докладват много добре доказани и аргументирани одитни доклади. Практически той валидира и одобрява действия на голям брой професионалисти. Тези практики и процедури, както и ясно определената отговорност на всеки участник в процеса изключват риска от решения „на тъмно”. По този начин се гарантират прозрачността и обективността на взимането на решения, както и независимостта на одиторите. - Ще проверявате вече държавни предприятия и къде ще влезете най-напред?
- Нека да уточня, че Сметната палата досега можеше да одитира държавни предприятия, но само по решение на Народното събрание. Това обаче се случи веднъж – с ПУДООС, по решение на сегашния парламент, а миналият парламент не ни го разреши, въпреки че го поискахме. По новия закон вече не се нуждаем от разрешение да одитираме държавни предприятия. Напълно нови обекти за одитиране от Сметната палата са търговските дружества с над 50 на сто държавно и/или общинско участие в капитала. Досега въобще нямахме това право. Те се проверяваха от Агенцията за държавна финансова инспекция. Сега ще влизаме в тях, за да видим как те управляват държавните пари, а също и как държавата и общините упражняват дяловото си участие. Има скандални случаи на управление на дружества с общинско участие. Примерно община Хикс влиза в множество дружества, става инвеститор, притежава миноритарни дялове участие, с години не получава никакъв дивидент и не влияе на управлението на тези дружества. В края на краищата се оказва, че всичко е било, за да се приватизират апетитни общински имоти в капитала на тези дружества, а общината да загуби собствеността върху тях. Това са трайни негативни практики, при които държавата и общините губят контрол върху тези дружества, нямат достатъчно лостове за влияние в тяхното управление. Проблемът е много сериозен. Другият нов одитен обект са лица извън публичния сектор, на които са предоставени публични средства и активи. Съгласно закона Сметната палата ще може да проверява процедурите по приватизирането и концесионирането на държавно и общинско имущество. Досега можеше да одитираме само приходите от тези дейности. - Кога ще научим какви проверки ще правят вашите одитори през тази година?
- До края на този месец ще приемем одитната си програма за 2011 г. Въз основа на оценка на риска ще заложим обектите, организациите и програмите, които ще одитираме през тази година. - С колко ще се натоварят общинските бюджети, след като новият Закон за Сметната палата предвижда частни одитори да правят одит на местните власти?
- Сметната палата ще продължи да одитира всички общини. Промяната в закона е свързана единствено с одита за заверка на годишните финансови отчети на общините, чиито бюджети са под 10 млн. лв. Досега Сметната палата заверяваше всяка година отчетите на всичките 264 общини. Сега обаче отчетите на малките общини няма да се заверяват ежегодно от Сметната палата, а периодично, въз основа на оценка на риска. Разбира се, запазваме си правомощието да одитираме дейността и управлението на всички общини, включително и малките, с останалите видове одит, които извършваме.- Всъщност според новия закон какви видове одити ще извършва Сметната палата?
- Сметната палата ще извършва четири вида одит, като в сравнение с досегашните има някои промени в наименованията и обхвата. При одит за съответствие при финансовото управление ще се проверяват системите за финансово управление и контрол, включително на вътрешния одит и на управленските решения във връзка с организацията, планирането, управлението, отчитането и контрола на бюджетните и другите публични средства и дейности в одитираната организация. При одита на изпълнението, както и досега, ще се проверяват дейностите по планиране, изпълнение и контрол на всички равнища на управление в одитирания обект с оглед на тяхната ефективност, ефикасност и икономичност. При финансовия одит Сметната палата ще изразява независимо мнение доколко годишният финансов отчет на предприятието дава вярна и честна представа за неговото финансово състояние и имущество в съответствие с идентифицираната обща рамка за финансова отчетност. Всъщност досега това бяха одитите и заверките на годишните финансови отчети. И сега финансовият одит ще приключва с одитен доклад и становище, което може да бъде за заверка без резерви, заверка без резерви с обръщане на внимание, заверка с резерви и отказ от заверка. Както досега, ще се извършват и специфични одити при условията и по реда на специални закони.- Ще остане ли публична одитната ви дейност, както досега?
- В закона е предвидена промяна, според която вече ще има само одитен доклад, без негово резюме, каквото досега бе докладът за резултатите от извършен одит. Досега публикувахме само този малък доклад за резултатите, а целия одитен доклад предоставяхме при поискване. Отсега нататък Сметната палата ще публикува на интернет страницата си целия одитен доклад. Надяваме се, че така обществеността ще бъде още по-информирана, а и няма да има объркване, каквото забелязахме. - Колко нови хора ще ви трябват, за да се справите с новите задачи?
- В момента работим с малък състав - над 350 души одитори. Ще ни трябват много компетентни хора, с капацитет на управление на търговски дружества, счетоводители, юристи. Имаме намерение да развиваме т. нар. IT одит, за което ще са необходими и много добри програмисти и IT специалисти. Други палати са много по-напред от нас в това отношение. Чрез специални софтуерни продукти ще развием одита на електронна основа.- Още ли най-честите нарушения, които разкривате, са при обществените поръчки?
- Продължават да са много нарушенията в областта на обществените поръчки, като най-често е нарушението разделяне на обществени поръчки с цел заобикаляне прилагането на закона. Практиката показва различни способи, например упълномощаване на множество длъжностни лица, или неправилно позоваване на дефиницията за обособена позиция, където възложителите се стремят да избират изпълнители на обществени поръчки не по реда, съответстващ пълната им прогнозна стойност, а по по-лек ред за възлагане. Най-чести са случаите на разделяне, при които възложителите целят всяка от частите на една обществена поръчка да бъде на стойност, допускаща избор на изпълнител при облекчена процедура. Друга често срещана практика е поставянето на дискриминационни условия или изисквания към кандидатите, което умишлено стеснява кръга на участниците. Само през 2010 г. Сметната палата е установила нарушения на законодателството в областта на обществените поръчки при 108 одита. Интервюто взе Лили Мирчеваlili_hris@abv.bg

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010