- Г-н Кънев, според вас сегашната визита на председателя на ЕК Жозе Мануел Барозу и комисаря по енергетика Гюнтер Йотингер в Туркменистан и Азербайджан може ли да ускори допълнително работата по газопровода „Набуко“ и като цяло на Южния газов коридор?
- Нека да започнем първо със срещата на Жозе Мануел Барозу и Гюнтер Йотингер с президента на Азербайджан Илхам Алиев. Тук интересът е насочен към газово находище „Шах Дениз“, от което може да се определи заявка за доставка на газ за Европа по Южния газов коридор. А той се състои от три проекта - „Набуко“, Трансадриатическия газопровод (TAП) и газопровода Турция-Гърция-Италия (ITGI). EK води разговори с Азербайджан и двете страни са се разбрали, че Баку трябва да акцентира на тези проекти. Към средата на тази година ще може да се разбере кой е приоритетният проект, чрез който ще се правят доставките до Европа. Разбира се, очаквам, че Азербайджан и компаниите акционери в „Шах Дениз“ ще търсят пътища за договаряне и с трите проекта. Но това, което става ясно от преговорите, е, че ще има един, който ще е приоритет.
След Баку представителите на ЕК заминаха за Туркменистан. Аз не бих характеризирал тази среща като толкова конкретна както бе с Азербайджан – все пак при Алиев се говори за конкретни доставки и договори, за конкретни срокове. А за туркменистанския газ по принцип се говори, че е много необходим за диверсифицираните доставки на ЕС и че трябва да се построи транскаспийски газопровод. Обсъждат се и други варианти за свързване на двете страни като доставка на втечнен газ и изграждане на необходимата инфраструктура за това. Така Туркменистан ще стане част от южния коридор. - Може ли да се каже тогава, че е осигурена ресурсната база за „Набуко“?
- Трябва да изчакваме акционерите на „Шах Дениз“ да вземат решението кой от тези три проекта е приоритетен. А акционери в находището са националната нефтена компания на Азербайджан, BP, “Статойл“, „Тотал“, турската петролна корпорация TPAO и други нефтени компании. - Как според вас би реагирал другият голям играч - Русия?
- Вече има яснота за доставките на газ от Азербайджан за Русия. Ще продават на „Газпром“ гориво. Става дума за ограничени количества до около 1 млрд. куб. м годишно, така както е в момента. Азербайджан също иска диверсификация на износа си в други направления например Иран. Най-вероятно и там ще искат да продават по около 1 млрд. куб. м годишно. От Баку обаче в никакъв случай няма да се ограничат само с един проект с една страна. Това, което производителите на синьо гориво ще направят, е да приоритезират един от трите проекта и по всяка вероятност това ще бъде „Набуко“, защото е най-скъп и е най-сериозен.- Смятате ли, че това по някакъв начин може да помогне на България за разнообразяването на доставките на суровина?
- Трите проекта в Южния газов коридор ще помогнат за диверсификация на доставките. Ако „Набуко“ се случи, то директно чрез него ще имаме нови източници на природен газ. Ако не стане, то чрез интерконекторните връзки ще имаме доставки. - В момента „Булгартрансгаз“ развива друг проект за доставки на компресиран природен газ през Черно море. Смятате ли, че това е добра перспектива?
- Защо не?! Всички тези проекти са възможни. Технологиите се развиват много бързо, понякога по-бързо, отколкото ние си представяме. Така че е напълно възможно тези нови възможности да се окажат напълно подходящи, да се развиват паралелно и дори по-бързо от останалите проекти.- Питам ви, защото експерти твърдят, че Черно море като затворено не е подходящо за подобни технологии. Какво е вашето мнение?
- Има компании, които подкрепят този проект и други, които не го одобряват. Но като цяло моето мнение е, че технологиите се развиват много бързо и е възможно да направят икономически изгодна и тази опция.- За руския проект „Южен поток“ е ясно, че има осигурен ресурсен поток. Смятате ли, че коментарите през последните дни за „Набуко“ и развитието около него би накарало Москва да ускори работата по „Южен поток“?
- „Южен поток“ е все още в предварителна фаза на развитие, макар че Русия декларира готовността да го придвижи много бързо. Но той не е толкова напреднал в развитието си както „Набуко“. Разбира се, „Набуко“ е проект, по който се работи в продължение на много години. Докато за „Южен поток“ тепърва ще се оценява икономическата ефективност и ще се прави компания, която ще изготви оценката. Чак след това ще се решава дали и как България ще участва в него.- Не смятате ли, че в момента има забавяне на проекта за газова връзка между Комотини и Стара Загора, която да получава гориво от ITGI?
- Да, забавяне беше констатирано от правителството, но също беше обяснено каква е причината. Там имаше някакви недоразумения и не достатъчно добре защитени позиции и интереси от страна на България.- Може ли да разчитаме там на по-бърза реализация?
- Може да се разчита на по-бърза реализация, защото половината от парите за реверсивната газова връзка са осигурени от ЕК под формата на безвъзмездно финансиране. Това е проект, който трябва да се ускори и реализира бързо. - Тези средства от ЕК трябваше да бъдат усвоени през 2010 г. и най-късно през първите месеци на 2011 г. Има ли основания да се опасяваме, че може да ги изгубим?
- Според изявленията на Българския енергиен холдинг това няма да се случи. Проектът ще бъде изпълнен по начин, който се съгласува с Еврокомисията.- Как ще коментирате темата за поскъпването на петрола в световен мащаб до близо 100 долара за барел? Какви прогнози има във вашата асоциация?
- Ние виждаме, че има тенденция за увеличаване на цените и вече се достига до нива, близки до 100 долара за барел. Според мен цените като цяло няма да падат, а ще държат тези нива, може би и ще продължат да се покачват.- Има ли основания за това?
- Икономическият растеж влияе върху потреблението на нефт. Със съживяването на икономиката и с отминаването на кризата търсенето на нефт ще се увеличава и съответно цените ще се повишават. - През 2010 г. най-големият доставчик на петрол беше Русия. Да очакваме ли през следващите години страната да запази дяловете си, въпреки че вече има данни за спад в запасите?
- Така или иначе Русия увеличава добивите си на нефт. Зависи по какъв начин ще бъдат регулирани данъчните параметри, т. е. как компаниите, които добиват петрол, ще бъдат стимулирани да увеличават добивите. Ако данъчната тежест остане голяма, това ще се отрази негативно на фирмите. По-скоро очаквам намаляване на данъчната тежест и включване с по-голяма активност на добиващите компании. В близките няколко години ще се задържат добивите на петрол на тези нива, най-много да се увеличават плавно. В каква степен ще стане това обаче трудно може да се прогнозира.- Конкретно за България това какво означава? Може ли да се прогнозира, че цените на горивата на едро и дребно няма да падат под сегашните равнища?
- Вие знаете, че цените на дребно са свързани с цената на нефта - когато се качва цената на нефта, се качват и цените на дребно. Така че не бих очаквал спад на цената на дребно, при положение че цената на нефта на международните пазари се повишава или поне се задържа.- Напоследък все по-малко се говори за другия енергиен проект, в който участва България - петролопровода „Бургас-Александруполис“. По-високите цени на петрола правят ли го в момента по-интересен за инвеститорите?
- Не бих казал, че цената на нефта има някакво отношение към проекта. Той е интересен заради увеличаването на добива в Казахстан и с решението да се разширява капацитетът на нефтопровода „Тангиз-Новоросийск“ с 30 млн. тона годишно – горе-долу толкова, колкото би бил капацитетът на „Бургас-Александруполис“. Това разширение ще се случи така или иначе в близките две-три години и този нефт по някакъв начин трябва да бъде транспортиран към международните пазари. Знаем, че Босфорът е вече доста затруднен и ще се търси някаква друга опция за суровината. Така че „Бургас-Александруполис“ продължава да бъде една от опциите за реализиране на този транзит.- Може ли това да се случи с другия проект „Самсун-Джейхан“?
- Да, разбира се. Има и други опции освен „Самсун- Джейхан“, „Констанца-Триест“ например също е възможен вариант. Но двата проекта обаче са по-скъпи. За турския проект по принцип разстоянието е по-дълго – около 500 км. Това означава, че ще се оскъпи и преносът на суровината.- Да разбирам ли, че „Бургас-Александруполис“ е най-добрият вариант извън Босфора?
- „Бургас-Александруполис“ е един добър вариант за избягване на трафика по Босфора и за транзитиране на петрол.Интервюто взе Георги Велевgeorgi.velev@klassa.bg

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010