Рекордните цени на храните ще засилят дебата за новата ОСП

7 Януари, 2011 - 01:01 - Klassa.bg Rss - всички новини

Маргарита Димитроваm.dimitrova@klassa.bg
Достигнатият 20-годишен връх в цените на хранителните стоки на световните борси и очертаващата се ясна тенденция към поскъпване със сигурност ще се отразят на дебатите за промяна на Общата селскостопанска политика /ОСП/ на ЕС.
На 18 ноември 2010 г. комисарят по земеделието Дачиан Чолош представи окончателния вариант за рамките на новата ОСП и на практика отвори вратите за стартиране на съществените финални разговори. Всъщност 2011 г. ще е решаваща за постигането на консенсус около промените, които трябва да влязат в сила от 1 януари 2013 г.
Знае се, че селскостопанската политика на ЕС е от изключително значение за държавите членки. Неслучайно ОСП има 50-годишна история, а земеделският отрасъл поглъща 47% (57 млрд. евро) от годишния бюджет на общността.
Твърде големите разходи са причина северните държави да остават скептични към необходимостта от толкова сериозно подпомагане на европейските фермери. В същото време новоприетите страни, които са поставени при различни условия, са изправени пред трудностите на нелоялна конкуренция. Това е и една от причините постепенно да изчезват цели традиционни подсектори на земеделието.
В представения от комисар Дачиан Чолош документ сериозен акцент се слага върху опазването на околната среда, промените в климата, подчертава се, че Европа има нужда от по-добро управление на водите и почвите. Става дума също, че процедурите трябва да са опростени, че е необходим по-строг контрол върху изпълнението на конкретните мерки.
Според материала ще останат двата основни стълба на ОСП - първият, който е свързан с директните плащания, и вторият - програмите за подкрепа на селските райони.
Години наред европейските фермери получаваха защита от колебанията на цените по света. Според новата концепция ЕС ще трябва да запазва производствения си капацитет и дори да го подобрява в отговор на засиленото продоволствено търсене в света. А мерките за намеса ще се използват само в случаи на ценова криза и при разриви на пазара.
Специалистите у нас са категорични, че България няма да успее да се интегрира напълно в ЕС без силна и ефективна ОСП, която обаче да бъде прекроена така, че да дава еднакви възможности за всички фермери. В Европарламента през декември м.г. по инициатива на българския евродепутат Мария Неделчева стартира първата писмена декларация за справедливото разпределение на земеделските субсидии. Декларацията беше подписана от депутатите Рареш-Лучиан Никулеску (Румъния), Жозе Бове (Франция), Януш Войшиешовски (Полша) и Димитър Стоянов (България).
Според наблюдатели подкрепата, която дадоха двама зам.-председатели на Комисията по земеделие и развитие на селските райони, Рареш-Лучиан Никулеску и Жозе Бове, е много силен знак, че най-сетне ще има промяна и несправедливият исторически подход при разпределението на субсидиите ще отпадне.
Разликите са очевидни

Производителите от старите страни - членки на ЕС, взимат на хектар до 10 пъти по-големи премии от източноевропейските си колеги. Например един френски фермер получава до 410 евро за хектар, а германският - до 370 евро. Най-големите разходи от ОСП се разпределят в най-големите държави членки Германия и Франция. А на единица площ най-облагодетелстваната е Гърция, която получава 5% от общата сума, която европейският бюджет отделя за земеделие. В старите държави членки съотношението на ресурсите по първи стълб /директни плащания/ и втори /развитие на селските райони/ е съответно 80-95% към 5-15%. В новоприетите страни, включително България и Румъния, това съотношение е около 50 на 50 процента. На практика по-развитите страни получават по-голям свеж ресурс, който идва чрез директните плащания. А за по-слабо развитите са предвидени повече средства за финансиране на програми в селските райони.Диляна Славова, член на Европейския икономически и социален съвет и изп. директор на НАМ: Трябва да изработим обща позиция с Румъния, Литва, Латвия и Полша - Г-жо Славова, вие участвате в дебата за промяната на ОСП в различни международни работни групи. Каква според вас трябва да е българската позиция?
- Бъдещата европейска селскостопанска политика трябва да остане обща политика. Само една балансирана и справедлива система на подпомагане в ЕС с общ набор от цели и правила, макар и отчитаща специфичните характеристики на определени сектори и региони, може да осигури необходимите условия за европейските фермери. А в същото време и да гарантира добре функциониращ единен пазар със справедливи условия на конкуренция за селскостопанските продукти и фермерите в ЕС.
Справедливо трябва да се разпределят финансовите средства както в старите, така и в новите държави - членки на ЕС. Задължително е да се подобри дизайнът на ОСП и по-точно при стълб 1 и стълб 2. Настояваме съотношението на ресурса между двата стълба да бъде еднакво за всички държави, така ще се постигне равнопоставеност. В момента старите членки получават повече като директни плащания, което означава по-голям свеж финансов ресурс. Ние и останалите новоприсъединили се страни имаме повече предвидени средства за Програмата за развитие на селските райони. Но защо никой не е взел под внимание факта, че не разполагаме с капацитет за администрирането на тези сложни процедури, а бенефициентите нямат ресурс за съфинансиране?
Смятам още, че трябва да се възприеме по-гъвкав подход и да се позволи на отделните държавите да добавят мерки или дейности извън набора от фиксирани мерки на ниво общност. По този начин ще се подпомогне решаването на специфични проблеми в земеделието в различните държави.
Необходима е и инвестиционна подкрепа за фермерите особено в планинските район и в зоните с природно обусловени трудности, които оформят ценни ландшафти, грижат се за съхраняването и възстановяването на почвата, за правилното управление на водите и опазването на биологичното разнообразие. Подобна специална подкрепа трябва да получат също и фермерите, които предприемат действия за намаляване на вредните въглеродни емисии.- Чуват се мнения за превес на втори стълб, че подкрепата трябва да е насочена основно за развитие на селските райони?
- Нашата позиция е, че директните плащания трябва да останат основен инструмент на ОСП за подпомагане и стабилизиране на селскостопанските доходи, както и за предоставяне на обществени блага на обществото. Но категорично директните плащания не бива да са свързани с исторически параметри, а да се разпределят според критерии, отразяващи настоящите и бъдещите цели.
Много е важно също правилата да бъдат опростени и да се прилагат по един и същ начин в целия ЕС. Необходими са допълнителни компенсации в планинските и необлагодетелстваните райони, за места с висока природна стойност.
Настояваме страните да имат право да предоставят земя на своите животновъди, без това да се счита за държавна помощ.- Как обаче ще можем да защитим нашата позиция?
- Задължително е българските представители активно да участват в дискусиите на европейско равнище. Освен това смятам, че е необходимо да изработим обща позиция с Румъния, Литва, Латвия и Полша, защото с тези страни имаме сходни проблеми.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010