Мари Врина: Мечтаех да имам един език с българите

2 Януари, 2011 - 08:18 - Klassa.bg Rss - всички новини

При мен любовта е първо към езика и то към българския език. Просто, когато го чух за първи път на 13 – годишна възраст - това беше наистина музикална любов, нещо стана и реших, че искам да бъде мой един ден, заявява известната преводачка на френски език и българист проф. Мари Врина – Николов в интервю за БГНЕС.

"Дали защото обичам музика, дали защото и езика го чувствам първо като музика, но наистина в едно произведение първото впечатление – това, което искам да пресъздам на френски, това, което ме тласка към превод е да има език", казва Врина. Тя говори за "нагон за превод" по думите на Антоан Берман, философ на литературния превод. Така се е случило с текстовете на Виктор Пасков, на Емилия Дворянова, която според нея има изключителен език, Теодора Димова, Георги Господинов и други от по-младите. Тя работи в един университет, където се преподават 25 езика, литератури и култури и гледа на своята мисия да запознае с българската литература хора, които не я познават. "Ние сме трима души – двама доценти и аз – професор в този Университет, където е единствената катедра във Франция по български език и литература. Едва ли в нашите времена ще се създаде второ място, което значи, че известно време няма перспектива за реализация за способен студент", казва професор Врина. Тя разказва за своята любов към езика и как го е учила по един учебник, на който всеки урок е свършвал със "Слава на БКП, Слава на Тодор Живков". "Но моята мотивация, моята любов към този език беше толкова голяма, че нямаше никакво значение с какво уча", казва Мари Врина и добавя, че с учене по този учебник се е опитвала да прочете Йовков в оригинал. "Цялото ми минало е свързано с България - и сегашно и бъдеще, езикът – изцяло моите интереси са към българската литература, България. Защото такъв ми е животът и затова имам общ език с българите. Имам чувството, че французите просто голяма част от това, което съм аз, не могат да го разберат, просто нямат представа", казва Мари Врина – Николов, която е и български гражданин.
На въпрос за сегашния език на улицата и вестниците преводачката и българист отговаря, че и във Франция това е проблем. Но грешките много я дразнят, защото освен българска тя е завършила и класическа филология. Но се дразни повече от грешките на български език, отколкото на френски, който по начало е много труден. Малката й дъщеря учи български в българското училище, което за съжаление е било преместено от посолството заради липса на място. С обучението се занимава асоциация под ръководството на Камелия Конакчиева – Трибулен, на която Врина сваля шапка заради усилията.
В момента Мари Врина превежда романа на Емилия Дворянова "Госпожа Г". "На Емилия преведох вече "Passion или смъртта на Алиса" и току що излязла "Земните градини на Богородица", и сега "Госпожа Г". След това смятам, понеже издателят иска като поредица също, смятам да продължа с "Концерт за изречение", казва преводачката, която е и човек, който във Франция активно търси и издатели за българска литература. Тя е и съставител, заедно със сина си Александър Пасков и дъщерята на Виктор Пасков от друг брак – Никол на поредица на писателя, излизаща в издателство "Сиела". Вече излезе първият том от петтомната поредица със събраните съчинения на Виктор Пасков, който включва новели и разкази. До края на януари ще излезе вторият том с предговор на Йордан Пенчев. Тя смята, че младите трябва да познават творчеството на писателя, защото той е бил един бунтар. "Един човек, който наистина се бунтува и неговият език също е бунт срещу оковите на един строй, особено в "Германия - мръсна приказка". Но и "Балада за Георг Хених" е бунт срещу един строй, бунт срещу една система, която позволява човек на изкуството да умре като куче. Един музикант да е принуден вместо да е много фин музикант и да се отдаде на своето изкуство, да прави със своите ръце, с "е, тези ръце", както казва той – един бюфет за жена си. Това е и бунт срещу една система, която кара и хората да пият, да се самоубиват – бунт, бунт, бунт. "Германия - мръсна приказка" не случайно започва с младежкия фестивал, да не говорим, че той тогава беше много повлиян и от "бийтълсите". Това е просто човек, който винаги си е бил много млад, защото никога не се е съгласявал с готовите неща, с всичко това, което искат от нас. Просто бунтар по душа", казва Мари Врина – Николов за бившия си съпруг и писател покойния Виктор Пасков. /БГНЕС /www.bgnes.com

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010