Кения на Балканите

31 Декември, 2010 - 15:41 - Иво Инджев

България не е Бразилия, но не само по географски, етнически, езиков и икономически признак. По още нещо се различаваме, както се видя от радостта ни Бразилия да има президент с български роднини. По този показател всъщност България се нарежда до Кения. Там също настъпи голяма радост, когато в една голяма държава президент стана човек с местни корени – защото бащата на американския президент Барак Обама е родом от въпросната африканска държава досущ както и предците на Дилма Русеф произхождат от една балканск държавица.
Хубаво е, че българският премиер Бойко Борисов се озова на церемонията по встъпване в длъжност на избраната за президент на огромната Бразилия Дилма Русеф. Дали обаче е непременно толкова добре, че там нямаше нито един друг европейски ръководител? Вярно, да се откроиш в Бразилия, сигурно е чест, но чак пък толкова да сме горди, че никой друг не е отишъл, а ние по роднински сме представили Европа…
Да поясня защо България не е Бразилия ( ако някой изобщо се съмнява в това и си мисли, че сме посестримили вече чрез Дилма) и по друг начин: Бразилия не е единствената държава, в която на власт идва личност с плитки местни и дълбоки чужди корени. Но ето че Бразилия пристига като много специален гост домакинът на държавата, откъдето е родът на г-жа Русев. А у нас нищо подобно не се случи, когато на премиерския престол се възкачиха подобни на Дилма Русеф ( подобни в нейното различие от кореняците) управници.
Да си спомняте германски канцлер да ни е посещавал по случай ( доста сензационното при това) превземане на управленския връх в България от продължителя на рода на Кобургите през 2001 г.?
Ами как така украинският президент или поне премиерът им не почетоха възшествието във властта на родения в Украйна Сергей Станишев?
Дори и комшията не напусна чаршията да нагледа тукашния вилает по повод двукратното мандатоносене от страна на Ахмед Доган ( веднъж с неговия мандат управлява кабинетът “Беров” и втори път – кабинетът “Станишев”).
Ние обаче сме първа писта при първа възможност. Което поставя малко особен акцент върху възклицанието на Дилма Русеф, че между нашите страни започва “нова ера. За Бразилия може и да е нова, но у нас тази ера не е свършвала. Ние си живеем в ерата на аплодисментите от чужбина като наш приоритет – ако ги има, сме щастливи. Иначе като цяло се определяме за нещастен народ.
Малко нещо сме като Кения на Балканите, демек.
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010