- Г-н Татарски, в дискусиите по бюджета за 2011 г. неведнъж се чуха гласове, че средствата за общините са недостатъчни, че парите за капиталови разходи няма да стигнат, дори че се връзват ръцете на местното самоуправление. Как бихте коментирали бюджета в частта му за общините?
- Като гледаме числата, които са заложени в бюджета за 2011 г., първото, което се набива в очи, е, че има запазване на нивата в сравнение с актуализирания бюджет за 2010 г. Тоест, на общините няма да им бъде по-тежко, но няма и да е по-леко.- Има кметове, които твърдят, че заради намалените средства парите няма да им стигат да осигуряват дори минимума от услуги. Така ли е?
- Помня времена – 1999-а, 2000-а, 2001 година, когато също 10% от бюджета не се даваше и ако имаше изпълнение на приходите в републиканския бюджет, тези 10% идваха едва в края на годината, така че това не е нова практика. Наистина тя затруднява общините, но пък, от друга страна, тези ограничения дават поводи за тревога най-вече заради намалелите собствени приходи на общините. Това се отразява най-пряко върху онези дейности, които те финансират сами. При всичко, което финансира държавата по места, стандартите и средствата се запазват на сегашното ниво. Там не би трябвало да има проблеми. Що се отнася до собствените приходи на общините – в това направление през последната година се предприеха редица стъпки, включително и от страна на парламента, от страна на изпълнителната власт. Целта бе да се подпомогнат общините и да им се осигурят допълнителни приходоизточници.- Но имаше и един протокол, подписан от представители на общините и на правителството, в който се изброяваха още конкретни искания...
- ...Исканията се отнасяха до увеличаване на трансферите за издръжка на общинските администрации, за капиталовите разходи, средствата за поддръжка на общинските пътища, за поддържането на пътната мрежа през зимата и за някои стандарти за социални дейности. Вярно е, че в общи линии тези искания не бяха удовлетворени. Но искам да се върна на това, с което започнах – че се дадоха някои нови възможности, пак съобразени с исканията на общините.- Вероятно говорите за законодателни промени?
- Да. Започвам с наскоро приетия Закон за местните данъци и такси. Измененията в него разшириха диапазона, в който общините биха могли да реагират по тяхна преценка по отношение на данъка върху недвижимите имоти, но не това е същественото. Това едва ли ще бъде реализирано през 2011 г., най-малкото защото е изборна година. А и в условията на икономическа криза не смятам, че общините ще се възползват от това право. Но те могат да очакват повече приходи от туристическата такса, която вече става туристически данък. Целта е да се изкарат на светло доходите на хотелиерите, а така да се увеличат и приходите на местните администрации. Предполага се, че догодина приходите по това перо в общинските бюджети ще са 25-30 млн. лева повече. Друга подобна стъпка има в гласувания наскоро Закон за подземните богатства. Занапред общините ще получават 100 % от концесионните такси от по-малките находища на строителни материали. Досега те получаваха 30 на сто. При големите концесии делът на приходите, които отиват в общинските бюджети, бе увеличен от 30 на 50%. Изчисленията показват, че така общините ще получат около 10 млн. лева повече. В подобна насока действат и някои изменения в Закона за водите, за собствеността и ползването на земеделски земи, които дават възможност на общините да се възползват безвъзмездно от тези ресурси.- Общините имат и около 200 млн. лева дългове. Какви са възможностите за решаване на този хроничен проблем?
- По последни данни от Министерство на финансите задълженията на общините са около 196 млн. лева. От тази сума само 5-6 милиона са за дейности, чието разплащане е отговорност на държавата. Голямата част от останалите дългове са към фирми, изпълнявали различни дейности, възложени им от съответните кметове. Тук явно има и известно несъобразяване с това, че е криза и не е редно да се поемат задължения, които не могат да бъдат изпълнени. Убеден съм, че повечето от тези задължения са наследени – т.е. не са от тази година, а от предходни периоди, когато се казваше:”Работете – пари има!”. Оказа се, че не е така и много общини попаднаха в този капан - имат неразплатени задължения за капиталови разходи. Не смятам за редно и не виждам как със средства от бюджета могат да бъдат компенсирани тези дългове.- Неотдавна министърът по еврофондовете Томислав Дончев лансира старата идея за ново административно и териториално делене на страната, намаляване на броя на областите и общините и т.н. Как гледате на тази идея?
- В контекста на всичко, казано дотук, се вижда, че малките общини все по-трудно ще оцеляват в условията на криза. А и ресурсите им определено са по-малки и те не са конкурентоспособни, не могат да издържат в своеобразното съревнование с по-големите, по-богатите, с по-голям административен капацитет общини. Това налага извода, че наистина е необходимо да се мисли за ново административно и териториално делене на страната. Освен всичко, това би било и една добра антикризисна мярка, защото разходите ще спаднат рязко, ще се намали административният персонал. Същевременно при едно окрупняване ще има по-голям капацитет за кандидатстване и усвояване на еврофондове – това, което казва и министър Томислав Дончев. Идеята е правилна и съм убеден, че рано или късно тя ще се осъществи. Например в Гърция заради кризата броят на общините бе намален трикратно, областите – също. Това вероятно ще се случи и в България на един по-късен етап, но като че ли още няма необходимата воля и решителност да се направи. Може би една от причините отново е, че ни предстои година на избори.- Как ще коментирате идеята кметовете на малките населени места да бъдат назначавани, а не избирани?
- Имам усещането, че критиките са малко пресилени и не се отчитат всички реалности. Независимо колко жители има едно малко селище – 50, 500 или 1500 – няма смисъл да се избира кмет, ако той няма достатъчно правомощия и на практика е с вързани ръце. Според мен трябва да се стремим на тези местни власти да се предоставят повече правомощия. Тяхната изборност сама по себе си не е достатъчна – нужни са повече права. Има редица европейски държави, в които кметовете дори на общини са назначаеми, пък демокрацията си е на ниво. Искам да бъда разбран ясно – хората наистина трябва да имат възможност да избират своите кметове, но трябва да променим и другите закони, така, че кметовете да имат и нужните им правомощия – и финансови, дори и законодателни.
Същото се отнася за големите градове. Извинете за сравнението, но районният кмет е като селския – пряко избираем, носи отговорности, а няма правомощия. И тук трябва да се върви в същата посока – да дадем на кметовете възможности, права и ресурси, така че те да реализират политиките, с които са спечелили доверието на хората.- Това за в бъдеще. А сега?
- При сегашната нормативна уредба наистина смятам, че е по-добре районните кметове и тези в малките селища да се назначават. Така ще работят по-добре със съответните администрации и по-бързо ще решават проблемите си.- В България се говори за засилване на местното самоуправление още преди членството ни в ЕС. Така е и с финансовата децентрализация, която всички обещават преди избори и после сякаш децентрализират от приоритетите си. Реализира ли се в крайна сметка обещаната политика за по-силно местно самоуправление?
- Обикновено преди избори се говори много за децентрализация, след това я забравяме, защото на всяка централна власт – която и да е тя – й се иска да държи здраво контрола на тези структури надолу. Струва ми се обаче, че обстоятелствата, условията ще ни накарат да помислим и за второто ниво на управление, и за това – териториално-селищното устройство да стане по-адекватно на икономическата ситуация, в която се намираме. Трябва да вървим в тази посока – спор няма. Но откровено казано, смятам, че скоростта, с която се движим, е твърде ниска, а стъпките, които правим – доста скромни.- А какво е партньорството на комисията по местно самоуправление с Националното сдружение на общините?
- Обикновено на заседанията на нашата комисия присъстват представители на Националното сдружение на общините. Те участват и в обсъждането на законопроектите, които касаят местното самоуправление. Но като че ли нямат достатъчно инструменти, за да влияят на решенията на изпълнителната и законодателната власт. Според мен взаимодействието, сътрудничеството биха могли да бъдат и по-добри. Може би една от причините се корени в това, че в парламента няма достатъчно народни представители, които да са били в местните власти и да познават проблемите, както и механизмите и възможностите за решаване на проблемите и да ги търсим заедно. Аз се опитвам, но като че ли нямам много сподвижници в парламента, с които заедно да търсим решаване на общинските проблеми чрез законодателни промени. Но като цяло с НСОРБ работим добре.Интервюто взе Борислав Михайлов

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010