Науката също трябва да мине на пазарни принципи

6 Декември, 2010 - 15:10 - Klassa.bg Rss - всички новини

Владимир Събев, икономист, бивш главен редактор на сп. ОФИС Magazine
Българските фирми в преобладаващото си мнозинство отказват да инвестират в български научни изследвания. По принцип няма и не може да има бизнес, който да си позволи да изостане в технологично отношение от конкуренцията. За местните български фирми, за които говорим, това е въпрос на живот или смърт, защото те трябва да се борят за място под слънцето, т.е. на пазара, в жестока конкуренция със световни гиганти, за които няколко милиона в R&D /проучване и развитие/ са нещо разбиращо се от само себе си и не представлява непосилна тежест в техните бюджетни разходи. И защото за тях да платят на най-добрите световни специалисти или лаборатории да им сътворят нещо ново с атрактивни и различаващи се от продуктите на конкуренти качества също не е кой знае колко непостижима цел. Още повече че те така си организират работата, че възлагат на учените и лабораториите задачи с определени параметри и им плащат само ако тези показатели наистина са постигнати в съответните срокове. Т.е. бизнесът дава работа на науката, а науката му дава това, което се предполага, че ще има пазарен успех и ще донесе приходи, които чувствително да надхвърлят направените разходи.Сега бизнесът не вижда полза
Почти никой от бизнеса у нас не иска да дава пари на българските учени, лаборатории и научни институти. Защо? Ами отговорът е очевиден – защото бизнесът не вярва, че срещу парите, които ще даде, ще получи това, което иска и което му трябва. А че иновации му трябват, е ясно. Но защо да плаща за нещо с несигурен краен резултат в неопределеното бъдеще, след като може да си купи вече готовата машина, технология или патент на доста приемлива цена!?
А и нали индустриалният шпионаж бил процъфтяващ бизнес, както се говори? А интернет, забравихме ли го? Та там има всичко, последните научни и технологични постижения първо се публикуват там. Е, при това положение защо българските фирми да дават на български учени, институти и центрове пари за неща, които вече ги има, и то на повече от приемливи условия ? Защото еди-кой си институт бил изобретил и изработил уникален апарат, който бил качен на не знам кой си сателит и правел уникални за човечеството изследвания на черните дупки във Вселената? Обикновеният български бизнес малко се интересува от тайните на Вселената. Българският бизнес иска нови продукти с нови качества, които сега и тук да увеличат клиентите му на пазара, да ги направят по-доволни, да удовлетворят техни реални или изкуствено създадени потребности.
Да, всичко това е трудно постижимо без откритията и напредъка във фундаменталните науки, които и затова се наричат фундаментални, защото стоят в основата на дребните и ефимерни от тяхна гледна точка потребителски иновации, които днес ги има, утре вече са забравени като антични. Да, обаче колко са страните в света, които могат да си позволят да развиват успешно фундаментална наука, колко са страните, от които идват Нобеловите лауреати в точните науки като физика, химия, математика, биология и т.н. ? И защо са толкова малко – САЩ, Русия, Франция, Великобритания, Китай, Индия и още неколцина други. Общо взето, се броят на пръстите на една ръка. Защото фундаменталните науки са скъпо удоволствие с неясни както по отношение на резултатите, така и по отношение на продължителността на изследванията параметри. И много малко са тези, които могат да изсипят и постоянно да наливат купища пари в тази, според научната терминология, черна дупка.Учените трябва да стъпят на земята
Очевидно България не е в този клуб и бизнесът е първият, който разбира, и то на собствения си гръб и със собствения си джоб тази на пръв поглед нерадостна реалност. Но всяко зло, за добро, казват у нас. И да копираш чужди открития и да ги адаптираш към местните изисквания и потребности е творческа и научна дейност, достойна за всеки учен, който мисли за доброто на семейството и страната си. Защото понякога големите научни открития идват стъпка по стъпка, бавно и постепенно, тръгвайки от решаването на по-малко амбициозни и на не толкова световно равнище задачи. Това българският бизнес го е разбрал, изследванията го доказват. Сега остава и безбройните български научни учреждения да достигнат до извода, че голямата наука трябва здраво да е стъпила на земята, в случая на простите принципи на пазарната икономика. И тогава ще дойдат и парите, включително и от европейските фондове, които специално за България държат в касите си внушителните 247 млн. евро за иновации и чакат състоятелни проекти, които да финансират.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010