Джон Ленин

3 Декември, 2010 - 17:19 - Иво Инджев

Под впечатлението на впечатляващата премиера на документалния филм за Джон Ленън, състояла се снощи в София, както и под впечатлението на разговорите след филма между нас, зрителите (за спомените ни от времето на Ленън), неочаквано днес ми попадна …секретна информация на американското посолство в Москва. Заслугата не е моя, а на колегата Атанас Чобанов, който предвидливо я запаметил от сайта на Уикилийкс малко преди да му се наложи да се премести на друг домейн.
Документът е писан от посланика на САЩ в Москва Джон Байърли- същият, който замина за този важен пост от позицията на посланик в София. В бележките си до Държавния департамент Байърли изразява тревога от усилията на руските власти да представят в добра светлина Сталин и епохата на сталинизма.
Само за автентичност публикувам в оригинал бележката му под номер 6 :
6. (C) XXXXXXXXXXXX told us that a “virtual war” has flared up between pro-Kremlin and anti-Kremlin bloggers every time someone published papers on the Internet that they received from state archives 15 years ago detailing Soviet human rights abuses. The papers date back 15 years, XXXXXXXXXXXX explained, because now, “as in Soviet times,” people need to complete special applications to receive permission to read such documents. A brief window opened after the fall of the Soviet Union, and just as quickly closed again.
The past is not dead; it is not even past
Както се вижда, американският посланик говори за “виртуалната” война в интернет, в която критиците на съветското минало са принудени да се позовават на документи с 15 годишна давност, когато в Русия за кратко беше даден достъп до някои от тях. Днес отново е като в “съветско време” с налаганите ограничения чрез попълване на специални формуляри да се иска разрешение за достъп. “Миналото не е мъртво, миналото дори не е минало” в днешна Русия, пише Байърли.
В други части от своя доклад дипломатът описва практиките на заглушаване на критичните гласове в академичната общност и в публичното пространство в Русия– със заплахи от полицейски арести дори. На критичните блогъри властите противопоставят свои платени професионалисти, регистрирани като “независими”, които дебнат в мрежата и защитават официалната линия на реставрация на положителното отношение към сталинизма. В резултат по официални данни 61 на сто от руснаците го оценяват положително.
Джон Байърли пише, че руснаците често цитират Анна Ахматова. След като Никита Хрушчов отвори вратите на концлагерите Ахматова казала, че сега половината руснаци ще се изправят пред останалата половина, която ги е пратила в затворите. И днес 27 на сто от руснаците заявяват, по оценка на центъра за проучване на общественото мнение Левада, че имат близки, изчезнали безследно по време на репресиите при сталинизма.
Онази “друга половина” няма да изчезне в Русия в обозримото бъдеще, заключава Джон Байърли.
А знаете ли защо се сетих за другия Джон с фамилията Ленън? Защото голяма част от документалния филм за живота му в Ню Йорк беше посветена на “ужасяващото”, “потресаващо” и т.н. преследване от ФБР в онзи период заради връзките му с крайно леви антивоенни среди. И както си го преследват, той си пее и създава едни от най-хубавите си песни. Мъчи се така цели 8 години, като събира огромни тълпи на концертите си, докато накрая побеждава съдебно в битката за американско гражданство с решение на съда, в което съдията го поздравява за усилията му да стане американец, доказващи, че го заслужава!
Какъв “ужас”, какви “репресии” само имаше в Америка (при това на фона на истински улични войни, предизвикани от левичарите, чиято битка в крайна сметка принуди Вашингтон да се откаже от военната сила във Виетнам)!
Ех, Джон, ех Ленин…
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010