Еврозоната в цайтнот пред проблема с дълговата криза?

1 Декември, 2010 - 18:18 - Klassa.bg Rss - всички новини

Ройтерс
Главоломното развитие на дълговата криза в еврозоната, която вече застрашава нови държави, провокира съмнения в способността на институциите от Европейския съюз да изпреварят пазарите.
Изплуването на гръцките проблеми с дефицита и дълга в края на 2009 г. бе последвано от пет месеца на непрестанно растяща доходност по гръцките държавни облигации и усилия от страна на Европейския съюз да овладее заплахата, докато най-накрая бе договорен спасителен пакет за 110 милиарда евро.
Забавянето бе разбираемо, тъй като ЕС не се е сблъсквал с подобна криза от въвеждането на еврото през 1999 г. насам. Средствата бяха отпуснати само няколко дни след изготвянето на спасителен механизъм за Атина.Натиск върху Португалия, Испания, Белгия и Италия
В случая с Ирландия пазарният натиск покачваше лихвите по облигациите седмици наред (междувременно спредът с германските държавни книжа растеше), преди най-сетне страната да поиска помощ. Евросъюзът и Международният валутен фонд светкавично изпратиха свой екип на място и бе съставен план за €85 млрд.
Натискът на финансовия пазар обаче се прехвърля върху Португалия, Испания, Белгия и Италия.
Поне на теория ЕС вече разполага с готов механизъм за премахване на напрежението и може да вземе решения за броени часове чрез конферентни разговори. Има съмнения обаче дали организацията е достатъчно пъргава да надхитри или изпревари пазарите и дали има финансовия ресурс да потуши разрастващия се пожар.
„Определено има дисонанс между ЕС и пазарите“, казва Хюго Брейди, старши анализатор в Центъра за европейска реформа.
„Една от критиките е, че политическите лидери действат постепенно, а не с размах, но това е разбираемо“, казва той и посочва, че за разлика от пазарите те имат избиратели, с които да се съобразяват.
„Трябва да се спре с това изпращане на сигнали за тестване на пазарната реакция. Политиците очевидно губят тази игра.“Радикални варианти
Членките на еврозоната имат на разположение €750 млрд. за справяне с кризата. От тях €250 млрд. идват от МВФ, €440 млрд. от правителствата в паричното обединение и €60 млрд. от 27-членния ЕС.
Досега са отпуснати едва около €60 млрд., тъй като в пакета за Ирландия около €25 млрд. идват от собствения й джоб и двустранни заеми. Спасяването на Гърция е отделно споразумение. С оставащите поне €650 млрд. би следвало страните от еврозоната да се справят с евентуалното подпомагане на Португалия и Испания, ако такова бъде поискано. Технически екипи ще могат да бъдат изпратени до дни, а парите – дадени около седмица до 10 дни по-късно.
Що се отнася до Европейския съюз, институционалните му механизми едва ли могат да се движат по-бързо.
За жалост паникьосаните инвеститори и спекулантите, залагащи на срив на Португалия, Испания и други държави, вземат решения от всяка точка на света и прехвърлят милиарди евро за секунди, което създава почти мигновен натиск.
За хората във финансовите пазари усещането, че ЕС няма ясен и надежден поглед върху ситуацията (въпреки влаганото от официалните лица време и усилие), е достатъчен повод да загубят вяра и да се оттеглят.
„Политиците в Европа, като едно добре дирижирано цяло, продължават да отправят посланието, че всичко е наред, когато това очевидно не е така“, казва Марк Грант, управляващ директор на Southwest Securities във Флорида.
„Доверието на инвестиционната общност бе погазено твърде много пъти и хората вече бягат панически“, заявява той и изтъква падащото евро и растящата доходност в еврозоната.
Може би е настъпил моментът паричното обединение да обмисли радикални варианти за овладяване на кризата.
В неделя финансовите министри от ЕС очертаха правилата на Европейския механизъм за стабилност, според които частните кредитори ще понесат част от цената на всяко просрочване или преструктуриране на суверенен дълг. Регламентът обаче влиза в сила чак в средата на 2013 г.Истинска анатема за Германия
Анализаторите започнаха да предлагат алтернативи за справяне с настоящата ситуация, които на мнозина лидери от ЕС ще се сторят немислими. Една от тях е превръщането на еврозоната във фискален съюз, което би разпределило рисковете абсолютно равномерно.
За Германия и други членки на еврозоната подобен вариант обаче е истинска анатема.
„Това означава създаване на работеща система за фискален трансфер и по някакъв начин поемане на всички суверенни задължения на страните членки. Звучи като чиста фантастика“, казва Брейди.
Друга подметната възможност е колективно набиране на средства от еврозоната чрез емитирането на облигации за стотици милиарди евро и продажбата им на Китай. Парите ще бъдат използвани за заеми в рамките на региона с по-добра лихва от пазарната и ще са достъпни до отшумяване на кризата.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010