Президентът върна за ново обсъждане Закона за Сметната палата

1 Декември, 2010 - 16:50 - Klassa.bg Rss - всички новини

Президентът Георги Първанов върна за ново обсъждане в Народното събрание Закона за Сметната палата, съобщиха от пресслужбата на държавния глава.

Като мотив за връщането президентът отбелязва, че в този закон има спорни моменти, които трябва да се обсъдят още веднъж от Народното събрание. Първанов отбелязва, че приетият нов Закон за Сметната палата е изключително важен за ефективното, ефикасното и икономичното управление на публичните средства и за бюджетния контрол. Този закон придобива особено значение в условията на икономическа криза и има важна роля за правното регулиране на бюджетния контрол, на неговите цели, задачи и форми за осъществяване.
Според Георги Първанов в чл. 12 от приетия закон е предвидено, че съставът на Сметната палата се състои от председател и двама заместник-председатели. Според мотивите на законопроекта "се възприема моделът на едноличен ръководен орган от типа "генерален одитор", който е широко разпространен в различни страни на ЕС". За България е характерен колегиалният модел на състав на Сметната палата. Още с първия Закон за Върховната сметна палата от 1880 година в чл. 2 е възприето колегиалното начало. Същото начало е потвърдено и в Закона за устройството и общото управление на Сметната палата от 1883 г. (чл. 7), в Закона за Върховната сметна палата от 1885 г. (чл. 2), в Закона за Върховната сметна палата и областните сметни палати от 1925 г. (чл. 14 във връзка с чл. 23), в Закона за Сметната палата от 1995 г. (чл. 6 ) и в Закона за Сметната палата от 2001 г. (чл. 11), пише в мотивите на държавния глава. По-нататък се отбелязва, че цялото законодателство на Третата българска държава относно устройството на Сметната палата традиционно я урежда като колегиален орган. По този начин исторически обусловената законодателна цел е да се гарантират независимостта, обективността и безпристрастността на органа при изпълняване на неговите правомощия. Очевидно законодателната воля за колегиален орган, провеждана неизменно от 1880 година досега, има своите основания в традицията и обществените разбирания за значението на този важен орган, чиито правомощия засягат контрола върху изразходването на публичните средства в различни сфери. Един колегиален орган, в рамките на който се постига единно мнение, при отчитане на различните позиции и професионален авторитет на участващите в него лица, досега е концентрирал доверието на българското общество към неговата дейност. При приемането на България в Европейския съюз Сметната палата също бе колегиален орган. "С оглед на тази историческа обусловеност ми се струват недостатъчни мотивите за изоставяне на колегиалното начало и преминаване към един непознат за българската правна система модел на едноличен ръководен орган. Предвид конституционния статут на Сметната палата и изключително значимите правомощия, които има, намирам за целесъобразно още веднъж да се обмисли и обсъди разпоредбата на чл. 12 и философията при нейното структуриране", заявява президентът Първанов.
Според него притеснения поражда и предвидената в чл. 50 от Закона за Сметната палата възможност председателят да поиска с одитния доклад освобождаване от длъжност на лице, което носи управленска отговорност и в следствие на негово действие или бездействие са допуснати нарушения на закон или не са изпълнени дадени от Сметната палата препоръки. "Смятам, че тази разпоредба е формулирана твърде общо, тъй като управленска отговорност в Република България носят и конституционно установени органи. При тези органи има изрична уредба на условията и реда за тяхното отстраняване. С чл. 50 от приетия закон на практика се установяват нови, непредвидени в конституцията, основания за започване на процедури за отстраняване от длъжност на органи с конституционен статут. Тази разпоредба би създала практически трудности при нейното прилагане", допълва още държавният глава. /БГНЕС /www.bgnes.com

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010