На яркочервен фон президентът Първанов обяви днес в София целите на проекта си АБВ ( Алтернатива за българско възраждане) като непартиен, но не и антипартиен, атакувайки по всички възможни начини партия ГЕРБ, но без да спомене по какъвто и да било начин грешки и слабости партията (си), управлявала най-дълго през прехода, включително в рамките на сглобената от самия него тройна коалиция.
Като цел на възраждането, в което се цели, Първанов посочи дори и българския език, произнасяйки обаче още на следващото изречение с неправилно ударение думата училища като “училищА”.
Както искате го наречете, но на мен “възраждане” ми харесва, изрепчи се той неизвестно на кого, понеже в зала № 2 на НДК явно нямаше нито един опонент, макар през цялото време Първанов да говореше за “дебат”.
Дебатирането ( както Първанов нарича началническия монолог) е продължило повече от година, осведоми ни той от микрофона, макар на всички да беше ясно, че в качеството си на президент много отдавна обикаля държавата на държавни разноски за осъществяването на този държан в дълбока конспирация проект. И понеже явно вижда себе си като апостол, Първанов не пропусна да се позове на Апостола на свободата, който е казал , че трябва да станем равни на другите европейски народи. Тъкмо това дебатирал повече от година Първанов, който никога не е цитирал най-важният завет на Апостола: “ който ни освободи, той ще ни зароби”.
Цитирайки непрекъснато успехите на Запада и западни авторитети, като американския президент Айзенхауер, Първанов разсея евентуалната ( и явно търсена) заблуда сред слушателите за някакво прозападно залитане, като похвали правителство за едно единствено нещо: за “консолидираната позиция” по отношение на руските енергийни проекти в навечерието на преговорите с руското правителство.
Твърдейки, че не търси конфронтация, за всичко останало Първанов щедро поля с враждебни и дори агресивни квалификации управлението на ГЕРБ, заклеймявайки в същото време агресията в политиката. Президентът, които с благ глас съобщи, че политикът може да е твърд и без да е груб, твърдо и на моменти грубо обвини ГЕРБ в:
-Силова политика и безсилие да се справи с проблемите.
- Работа на парче, ден за ден.
- Дефицит на компетентност
- Проява на злоба, “гневен патос, който може да стряска някого, но по-скоро буди насмешка”.
- Претенция за силна ръка, която олекнала и останала само като реклама.
- Вина за изоставането от Европа, поради което “това беше една загубена година”.
- Строителство на магистрали, докато в райони, като Северозападна България, можело да се движи човек само с луноход ( а защо не и с летящата чиния на приятеля му Доган, който магистрално си е уредил забогатяването чрез политиката – питам аз?!).
- Във визия на счетоводител ( по адрес на “един министър”).
- В приютяване на “неистински генерали” (“истинските” генерали са тук, натърти Първанов).
- Безпомощност като цяло…
На фона на всички тези партийни атаки Първанов увери партията (си), която не намери за какво да упрекне, че по никакъв начин не цели да я разцепва. Нарече тази сълзлива част от изявлението си “смешен плач”.
Всичко останало в речта, ако не броим самохвалните припомняния за собствената принципност, последователност и дори моралност, беше подчинена на усилието да бъде внушено как под президентския скиптър може и трябва да бъде извършено алтернативно обединение на нацията. За целта Първанов спомена присъствието на “един от земеделските лидери”, придърпа към себе си словесно социалдемократите и отново не се посвени да употреби авторитета на неспособния вече да се защити от такова посегателство бивш концлагерист, покойния Петър Дертлиев.
Най-топлите си благодарност Първанов запази за най-ухажваната от него група поддръжници, които обикаляше упорито с държавния си кортеж, за да доведе на 11 ноември на учредителното мероприятия в София: кметовете, които е успял да вербува. Съобщи че в залата те били 70 – 90 души. Изключително много им е благодарен, натърти Първанов в навечерието на местните избори догодина, заявявайки същевременно, че политиката не бивало да се свързва само с избори. Но понеже и това му се видя недостатъчно като акцент тук държавният глава повиши тон, сложи си заплашителната маска и декларира, че ще се противопоставя на всяко посегателство на общинските пари от страна на централната власт : от това по ясна заявка за народна подкрепа в местата, които обиколи през въпросната изминала година за подготовка на проекта , (на)здраве му кажи!
Но най-нахалното от всички изявления на Първанов беше категоричното му разграничаване от грешките и провалите на прехода, сякаш през това време той е бил само и единствено на лов в Узбекистан и в гората край Симитли. С театрален патос, говорейки в множествено число, той оповести, че събраните в залата учредители нямали отношение към негативите на прехода. В това време камерата на Канал 3 показваше гузните физиономии на вицепремиера от “Кабинета Сакскобургготски” Костадин Паскалев, вицепремиера Ивайло Калфин от тройната коалиция и министъра на младежта и спорта в нея, особено близката на Първанов Весела Лечева – всички те на първа линия, на масата на самия учредител на първите три букви от азбуката на…политическата наглост.
И още нещо за финал: вече след учредяването Първанов лично застана пред журналистическите микрофони, за да каже, че нещо не сме разбрали: нямало учредяване, а било “старт”. С други думи ние или сме глупаци, или той ни прави на такива.
Поради липса на алтернатива избирам да съм глупак: поне си спестявам унижението да бъда “възраждан” от “умник” като Първанов.
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010