С по-високи данъци хазната няма да се напълни

26 Юли, 2010 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Всеки път, когато си помислим, че темата "ремонт на данъчни закони" е приключила с уверение, че ставките няма да се променят, управляващите ни изненадват с нова идея. В началото на годината твърдяха, че ДДС може да се намали, после заговориха за увеличаване на налога заради ниските приходи. Последваха предложения за връщане на прогресивното облагане на доходите на физически лица, чу се и оферта за повишаване на ставката на плоския данък. Сега отново се говори за увеличаване на налога, но по-високият данък да се определя на общинско ниво, а мотивът е - децентрализация. Предложението е десетте процента плосък данък да си остане за централния бюджет, а местната власт да определя надбавка върху него, която ще остава в общинския бюджет.
Скорошно изследване на С. Бораджан Аруоба проучва взаимовръзките между сенчестата икономика, държавната политика и силата на институциите в 118 страни. Заключението е, че когато държавните институции са силни и добре работещи, сивият сектор заема малък дял от БВП на страната, данъчните ставки и събираемостта са високи, инфлацията е под контрол. Обратно - при слаби институции сенчестият бизнес е със солидно присъствие в икономиката, събирането на данъци не върви добре, данъчните ставки са ниски, а пък инфлацията - висока.

А какво стана в страна като нашата, ако се вдигат данъци?

Тъй като българските институции не могат да се похвалят, че са много добри в това, което вършат, резултатите от евентуално повишаване на данъчните ставки са ясни - ръст на неформалния сектор и инфлацията и спад на данъчни приходи.
Друго проучване - на Алберто Алесина и Силвия Арданя от октомври 2009 г., показва, че ако държавата иска да стимулира икономиката, това става по-успешно с намаляване на данъците, отколкото с повече държавни разходи. В. "Сега" вече разказа подробно за изследването на проф. Алесина, което разкрива, че рязането на бюджетни разходи не само не потиска икономическото развитие, а и насърчава бизнес активността.
Но дори да загърбим академичните доводи, и с просто око се вижда, че последиците от вдигане на данъците в страна като България могат да са главно негативни. По-високите ставки биха свили парите, които остават на разположение на домакинствата и предприятията, което ще доведе до по-ниско вътрешно търсене (и потребление, и инвестиции). По-ниската консумация и инвестиции ще ударят постъпленията от ДДС и акцизи. Така че ще бъдат засегнати както ръстът на икономиката, така и бюджетните приходи. Ще е жалко да стигнем дотам, след като в момента наблюдаваме плодовете на ниските ставки - те очевидно избелват икономиката, щом при криза и висока безработица приходите от данъците върху доходите на физическите лица растат.

Идеята за увеличаване на ДДС е особено вредна

Проучване на Йесмин Раман от МВФ показва, че потреблението на домакинствата в България като процент от БВП е с около 14.8% над средното ниво за новите страни - членки на Европейския съюз (ЕС), и Хърватска и е на второ място след Румъния. Освен това събираемостта на налога е втората най-висока сред тези страни и е само 18% под пълния ни потенциал. Това означава, че няма голямо поле за ръст при постъпленията от ДДС. Заедно с това около 82% от общите разходи на българина отиват за потребителски стоки и услуги и увеличаване на ставката би засегнало особено болезнено домакинствата с по-ниски доходи. Като се има предвид как правителството се поддава на социален натиск, не е изключено да се създаде механизъм за компенсация на тези домакинства, а това допълнително да влоши положението на бюджета.
Последната (засега) идея - за предоставяне на местната власт на възможността да определи надбавка над ставката, с която се облагат доходите на физически лица, изглежда като опит за прехвърляне на горещия картоф.

Диференцирането на данъци означава да се изкриви пазарът

Ако определените от общините надбавки се различават, бизнесът ще се пренасочи там, където ставките са най-ниски. Това, разбира се, има и положителни страни - би могло да доведе до инвестиции, работни места и развитие на инфраструктурата в общини, които сега са далеч от вниманието на предприемачите. Но това са дългосрочни ефекти, а краткосрочните са съмнителни. Предвид по-слабо развитата инфраструктура, липсата на опитни кадри в по-малките населени места и слабата подвижност на работната сила в страната т.нар. данъчен арбитраж изглежда невъзможен в близкото бъдеще. Това означава, че компаниите в общините с по-високи ставки ще имат и по-високи разходи, което ще ограничи възможностите за инвестиции и ще увеличи нуждата от оборотни средства; ще намали шансовете за получаване на банков заем; може да доведе до съкращения на персонал. Освен всичко друго това би ограничило и бъдещото развитие на тези компании, което може да доведе до загуба на конкурентоспособност и допълнително ще утежни състоянието им.
В проучването си Йесмин Раман търси

каква е основната причина за ръста в данъчните приходи

в новите страни - членки на ЕС, и Хърватска през годините преди глобалната криза. И установява, че препълнените бюджети са продукт не толкова на по-високото производство в тези страни, колкото на бума на потреблението. Като се има предвид водещата роля на косвените данъци в общата структура на приходите в България, икономическият ръст, воден от консумация, създава впечатление за тенденция на покачване при държавните приходи. Предвид срива на преките чуждестранни инвестиции в България, ръста на безработицата, икономическия спад в страната и преструктурирането на националното стопанство едва ли може да се очаква скорошно завръщане към нивата на постъпления отпреди кризата. За да се компенсира спадът от ДДС, само за тази година е нужно приходите от облагането на доходите на фирми и на граждани да скочат с по 25% спрямо 2009 г., което изглежда малко вероятно.
В същото време България не бива да си позволява да свива фискалните резерви или да увеличава държавния дълг, защото това са две от най-добрите достижения на изминалия цикъл на висок икономически растеж. Зачеркването им би събудило силно недоверие относно държавното управление.
След като увеличението на приходите изглежда малко вероятно, единствената алтернатива за стабилизиране на бюджета е свиването на разходите. Трябва да се гони оптимизиране на ефективността на държавните разходи и подобряване на услугите, които администрацията предлага. Въпреки че това засяга много сектори на държавното управление, най-наболели в това отношение са реформите в администрацията, здравеопазването и пенсионната система.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010