ТЪРСИ /ЛИ/ СЕ ДИРЕКТОР НА БНТ ?….
ГАЛИНА ВЪЛЧЕВА
Листата с кандидатите за генерален директор на БНТ вече е факт. В 17 часа на първи юли изтече срокът за подаването на документите от желаещите да управляват държавната телевизия. Името на новият гендиректор ще научим на 15- ти юли. По реда на подаване на документите списъкът изглежда така: Радомир Чолаков, Емилия Стоева, Радослав Главчев, Светлана Божилова, Люба Кулезич, Александър Бешков и Вяра Анкова.
Признавам си, лично аз, съм изненадана!
При тази конфигурация съм готова тук и сега да ви напиша името на бъдещия БНТ-шеф. За мен той е ясен. Ясен е и за още много мои колеги. За хората в БНТ – също. Ясен е за тези, които ще го “изберат”. За политиците. За всеки, който е прочел “Листата на кандидатите”.Ясен е от няколко месеца.
А защо съм изненадана? Ами защото си мислех, че ще видя поне още няколко имена, които,така да се каже, ще бъдат “навити” да изиграят ролята на параван и поне малко ще подсилят елемента на интригата, чрез присъствието си в кандидат-директорския списък.
Явно явната предопределеност на избора ги е накарала да запазят достойнство и да не участват в поредния цирк!
В състезание с белязан кон….
Затова написах и така заглавието.
С теза -въпрос и с теза – твърдение.
Търси ЛИ се директор на БНТ?
Питам, защото лично аз съм убедена, че никой не го търси. Той просто вече е определен и само формално ще бъде узаконен от СЕМ!
Ако имаше залагания при букмейкърите щях да “играя”с най-печелившия коефициент!
Търси се директор за БНТ….
А какво да се търси, ще попитате – главен готвач ли?
Ще ви кажа какво влагам в тезата -твърдение, която правя с голяма доза съжаление.
Според мен, на БНТ не й трябваше, просто, поредният Генерален директор. Мисля си, че беше крайно време Националната телевизия да потърси своя мениджър! Или по-правилното е – да й потърсят!
Е, може би някой ден и това ще стане и тогава ще можем да си сверим часовника за ново ТВ-летоброене…
Така или иначе, изборът на Генерален директор ще бъде изключително голям, огромен, политически знак. До някъде и с оттенък на икономически интереси.
Защото БНТ остана една от малкото добре запълнени финансови ями – с гарантиран бюджет, гласуван от Парламента; с възможност за печелене на пари от реклами; със собствени приходи и с производство на ТВ-продукции чрез външно финансиране. И кой знае чрез колко още механизми?!
За разлика от частните телевизии, които още на началната права тръгват с минус 60 милиона лева, колкото е държавната субсидия на БНТ за 2010-та година /за миналата са над 70 млн.лева/!!!
На практика “драгите зрители” осигуряват чрез данъците си 60 милиона лева на Българската национална телевизия! Гарантирани! Гласувани със Закон!
В същото време всички данни от пийпълметричните изследвания доказват, че същите тези “драги зрители”-спонсори предпочитат да гледат частните телевизионни канали! Рейтингите на повечето предавания в частните медии,издържащи се единствено от рекламни приходи, бият в пъти продукциите на БНТ. Може би, с изключение на случаите, когато националната телевизия има, по привилегия, изключителното право да излъчва преки събития. След което обаче, без да се свени, тръби в централните си новини какъв успех била постигнала! Веднага се сещам за концерта в подкрепа на Гого от Тоника, в края на април!Тогава, дни наред хората в България се вдигнаха като един,за да подкрепят обичания от всички изпълнител; направиха Фейсбук-групи; пращаха СМС-и; колегите му певци организираха невероятен концерт, който по стечение на обстоятелствата беше излъчен по Националната телевизия /и правилно!/, но….на следващата вечер в централната новинарска емисия /http://bnt.bg/bg/news/view/27475 / още преди важната информация за събраната за лечение сума чухме колко бил броят на зрителите, гледали концерта “на живо” и какъв бил пазарният дял на БНТ в часовия пояс,в който той се излъчи ?! На “гърба” на Гого! Твърде нагло, нали?
Междувременно около смяната на поредния Генерален директор синдикатите в БНТ заговориха за крупни далавери и източване на държавната телевизия чрез нецелесъобразни договори и анекси. Твърди се,че отбрани “кадри“, включително от ръководството на медията, прибират баснословни хонорари за предавания с нисък рейтинг и съмнителни “творчески” качества.
На фона на огромната задлъжнялост на Националната телевизя, говори се за 15 милона лева „на минус“?! И съдебни дела за неплатени разходи към бившата БТК, за излъчване! Т.е., ако добре разбирам, онези, 60 милиона лева, от държавния бюджет, са профукани още преди средата на годината?!
Искам да знам това така ли е? Ако е вярно ще чуем ли в централните новини кои са тези телевизионни любимци “изпапкали” паричките на “драгия зрител“-спонсор? Още по-интересно ще бъде, дали,след избора на нов гендиректор, тези творчески гении ще останат на държавната софра и през следващия управленски мандат?
Ето, затова смятам, че БНТ има нужда не от Генерален директор и партийно-квотно назначен Управителен съвет, а от Мениджър, който в творчески план може да бъде подкрепян от Обществен съвет от известни и уважавани колеги-журналисти и интелектуалци!
Този мениджър обаче задължително трябва да е външен човек, неприпарвал по етажите на медията! Само така би имал смелостта веднъж и завинаги да ликвидира роднинско-сватовската традиция, според която се раздават благинките, зад стените на Сан Стефано 29. Защото връзкарството и приятелско-шуробджанашкия принцип за преразпределение на държавния ТВ-ефир си остава непробиваем, от години! Ако не вярвате на мен, питайте продуценските компании и автори, как се получават минутки ефирно време в БНТ! Или, по-точно, как не се получават. Колкото и гениална и свежа идея за предаване да имате! Колкото и концепции да пишете!
Ще чуете, със сигурност, за условията-ултиматуми кого непременно трябва да включите в екипа си и срещу какви хонорари, ако искате да ви се разрешат някакви си 20-30 минути /негледаемо/ ефирно време. За гледаемото – условията са непосилни за простосмъртните таланти!
Само че, явно е и от този пореден “конкурс”, целта не е БНТ да стане нормална обществена телевизия. Такава, каквото се опитва да се нарича. Тя ще си остане Държавна. С всичките произтичащи от това удобства за управляващите.
Разбира се, че назначаването на “свой” човек за Генерален директор ще гарантира правилната политическа линия и отразяване на държавните дела.
Все пак догодина предстоят и изключително важни избори.
За местна власт и за президент.
И БНТ със сигурност ще има ключова роля не само в отразяването им, а и в прокарването на правилното политическо мислене, което зрителите трябва да усвоят.
Всичко това, с достатъчно финансов ресурс, гарантиращ безпроблемно оцеляване в условията на задушаващата финансова и икономическа криза.
На фона на свиващите се рекламни бюджети, на които основно разчитат частните медии! Много от тях вече на ръба на оцеляването.
Като оставя настрана теорията си за мениджърско управление на БНТ, аз лично съжалявам искрено, че между кандидатите за поста Генерален директор не виждам имената на доказани професионалисти.
И то доказани не само от екрана на държавната медия.
Преди да седна да пиша този текст говорих с някои от тях. Питах ги защо не са се престрашили да участват? До един ми обясниха, че отказват да участват в предрешен, договорен, “купен” мач!
Междувременно разбрах и още нещо.
Че на евентуални кандидат-кандидати за поста им е даден знак да не участват в надпрварата. Демек – забранено им е било!С обещание за подходящи постове на по-късен етап.
Ако това наистина е така, питам аз, кому е нужен целият този цирк с конкурса за Генерален директор?! Не беше ли същото и с избора на новия-стар директор на БНР?
Колко по-лесно и по-честно би било шефовете на държавните медии да си се назначават от управляващите? Нали?
Е да де, ама пустите Европейски правила и директиви ни задължават да имаме обществени медии и директорите им да се избират на конкурсен принцип.
Задължително условие.
В България – формално!
А ще стане ли, сочената за фаворит, Вяра Анкова директор на БНТ предстои да разберем!
**********
Текстът е публикуван с незначителни съкращения във
в. Седем
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010