Събрал съм голям наръч от трески за дялане, критикувайки българските медии. Това е една от вероятните причини да имам честта да не бъда цитиран от тях. Но винаги съм твърдял, че напук на всичко в България има достойни журналисти и дори, о небеса, цели редакции, които измиват лицето на българската журналистика. Такъв е случаят с вестник “Стършел”. Ако моето мнение има някакво значение за вас, ви призовавам: купувайте този вестник!
Давам само един пример със статията на Михаил Вешим, озаглавена “Не купувайте тази книга”.
НЕ КУПУВАЙТЕ ТАЗИ КНИГА!
„Сензация: Иван Славков проговори! И прописа!“ – така крещи вестник „Труд“ и рекламира собственото си издание – книгата със спомени на Живковия зет. „Батето“ е озаглавен „мемоарът“, а „мемоаристът“ обикаля по медиите да представя книжното си тяло. Мина като скъп гост в „Нова телевизия“ и „Дарик радио“, а в съботното предаване на „Хоризонт“ журналистът Петър Волгин му се наведе чинно и му лъсна патъците. Разговаряха двамата половин час на „ти“, Волгин не му зададе нито един неудобен въпрос, а накрая пожела успех и продажби на книгата.
Обратно на венцехваленията „Стършел“ ви предупреждава: не купувайте тази книга!
Освен ако не искате сами да се уверите, че системната злоупотреба с алкохол се отразява на мозъка. Като в някакъв делириум Иван Славков разказва избрани моменти от живота си – понякога по три-четири пъти, сякаш стърже изтъркана плоча … Че животът му е бил хубав като зет на Живков, едва ли някой се съмнява – ядене, пиене, лов, мацки… Безкраен празник! Човекът имал възможности – пътувал, когато другите не можеха да пътуват, живял по резиденции, когато другите живееха в панелки, кефел се в мерцедеси, когато другите чакаха по петнайсет години за жигули… Цялата държава му била бащиния. Ял и пил с богати хора от целия свят. „Реално погледнато, аз бях по-богат от тях. Защото те идваха тук – аз им уреждах самолет. Кацат – аз им предлагам резиденция „Бояна“, морето. Хайлайф!“ – спомня си „мемоаристът“… Открехнал на „хайлайфа“ по морските ни курорти сина на монголския партиец Цеденбал… Цеденбалите, от своя страна, му организирали чудни ловни излети на монголска земя… Кеф ти Аржентина, кеф ти Индия, посрещат го българските посланици там, кланят му се… Пие тук със съветските другари, те съответно го канят в Москва. Живее, без да плаща наем, в Лондон, наемът се плаща от българската държава… После се вдигне до Мексико или пък прескочи до Куба, където пурите и жените си ги бива.
Е няма как след такъв живот Батето да не заяви в книгата си: „Аз съм комунист. Като казвам комунист, всъщност съм член на Комунистическата партия.“ За него Горбачов е „комсомолски пън от Ставропол“, защото е ликвидирал СССР, тъстът му Живков е велик държавник и патриот, американците са империалисти и се месят във вътрешните ни работи, а „ако някой започне да ви говори за Европа, изберете най-голямата цепеница и му разбийте главата! Под път и над път, под път и над път: Европейските ценности, Евроатлантическите изисквания, Евросъюзът… Какви ценности, извинете!“..
. Такива са възгледите, които споделя с читателя „мемоаристът“ Славков. Здрави възгледи, формирани по резиденции и ловни стопанства в най-хубавите времена на зрелия социализъм…
В книгата може да намерите много откровено самохвалство, доста плейбойски масали, както и здрави псувни, но никъде няма да срещнете и ей толкова покаяние… При Батето няма покаяние дори за скандала с филма на Би Би Си „Да купиш игрите“, заради който бе шутиран от Международния олимпийски комитет. На тоя скандал Славков отделя две изречения и те са: „Не ме яд, че ме изгониха от МОК. Яд ме е, че не взех пари!“…
А пък мен ме е яд, че си загубих времето с тая книга!
Не се минавайте и вие!
П.П. Издателите от „Труд“ замисляли и втори том на „мемоарите“. А „мемоаристът“ Славков замислял десет тома. Така е, като не го осъдиха навремето – нито юридически, нито морално – сега ще ни се качва на главите, барабар с томовете си.
Михаил Вешим
Share on Facebook

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010