Полша и Русия скоро ще променят конфигурацията в Европа

7 Юни, 2010 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Стана модно сцената, при която Владимир Путин прегръща залитналия от вълнение полски премиер Доналд Туск, отдал почит на загиналия полски президент Лех Качински в гората край Смоленск, да се сравнява с ръкостискането между френския президент Франсоа Митеран и германския канцлер Хелмут Кол във Вердюн** през 1984 г. Трагичната смърт на полския президент рязко засили сближаването между Полша и Русия, започнало след първата реч на Владимир Путин в Гданск по време на честванията на 70-годишнината от началото на Втората световна война.
Двете страни има своите конюнктурни причини за подобно поведение. Русия се стреми да докаже, че по никакъв начин няма вина за катастрофата. Полската църква пък се опита да канонизира президента Качински и да сакрализира политиката му. И все пак

зад явните интереси стоят по-скрити тенденции,

в които може да се съзре дълбока ирония. Самият Лех Качински водеше политика на конфронтация с Русия. Но ето че след гибелта му изведнъж стана ясно - поне в Полша, - че да се излезе извън рамките на диалога за помирение просто е невъзможно. Днес тук всяка критика срещу Русия звучи неуместно.
Примирението обаче ще има по-широки последствия. Прагматичната политика на Доналд Туск, насочена към развитие на деловите отношения с Русия, кардинално ще промени общата картина на Източна Европа, а може би и отношенията ЕС - Русия.
Политологът Александър Смолар обясни в интервю за в. "Газета виборча", че катастрофата край Смоленск предизвикала вълна от емоции, което е много характерно за славянския характер. Сближаването обаче може да стане факт само ако се променят старите стереотипи. Един от тях е виждането за историческата борба между Полша и Русия за влияние в Източна Европа. Това е идея фикс, която възкръсна след Оранжевата революция през 2004 г. в Украйна и бе засилена следващата година, когато братята Качински поеха властта в Полша.
Правителството на Доналд Туск, което разби дуета Качински през 2007 г., от самото начало не се интересуваше много от историческите и идеологическите проблеми. Полша не промени предпочитанията си за една нощ. Варшава все така дава предимство на тесните връзки със САЩ и се намира в първите редици на усилията, насочени към преместване на американската политика по посока на "офшорно равновесие"***. Полша се оказа в сложна ситуация в Афганистан и сега е заинтересована НАТО да премести акцентите от "стара" на "нова" Европа.
Два фактора циментират сближаването. Първо, правителството на Доналд Туск предпочита деловите отношения пред геополитиката. Второ, двете страни гледат отвъд двустранните отношения - те се интересуват от по-големи стратегически цели. Идеята на Германия за "партньорство за модернизация" с Русия ще получи по-широка подкрепа, ако бъде одобрена от поляците. Подкрепата на Полша и влиянието на Германия ще означава, че повечето големи страни на Евросъюза одобряват подновяването на отношенията с Русия. Франция, Германия и Италия винаги са били зад Русия, както и сегашното испанско председателство на ЕС. В края на 2009 г. Швеция сне възраженията си срещу газопровода "Северен поток". Вярно е, че Великобритания не се е отказала от протестите си по делото "Литвиненко", но и в Лондон вече говорят за нов прагматизъм.
На свой ред Полша се надява

да заздрави позициите си в рамките на "голямата шесторка" на ЕС.

Добрите отношения между Полша и Русия само ще засилят позициите на Варшава в Евросъюза. Поляците се надяват също да съживят Ваймарския триъгълник - Полша, Германия, Франция****, който би могъл да изиграе водеща роля в новото колективно рестартиране на отношенията с Русия.
Тайната на успеха на полската дипломация при Туск е, че тя съчетава последователната защита на особените интереси, по-специално интересите на "източноевропейското партньорство", с придържане към общата политиката на ЕС. Двете страни бързо се придвижат напред. Скоро ще бъде определена нова дата за провеждане на руско-полския икономически форум.
Затоплянето на отношенията

ще промени съотношението на силите и в региона

След закриването на Игналинската АЕЦ в Литва Беларус стана доставчик на ток за руския анклав Калининград и Минск и безпардонно експлоатира тази ситуация по време на последния нефтен спор с Русия. Затова сега руснаците смятат да построят в Калининград ядрената централа. Но станцията няма да излезе на печалба, ако снабдяват с ток само калининградския анклав. Очевидно допълнителният пазар е Полша.
Вицепремиерът и министър на икономиката Валдемар Павлак, който представлява Селската партия - останка от комунистическата епоха, се застъпва за добри отношения с Беларус, както впрочем и полският магнат Ян Кулчик, който смята да построи на границата със Западна Беларус "традиционната мръсна" ТЕЦ, която да работи с нискокачествени полски въглища. Там тя ще бъде извън досегаемостта на Евросъюза. Така на изборите догодина полската подкрепа за беларуската опозиция няма да бъде толкова активна както през 2006 г. За лидера на опозицията Александър Милинкевич това е лоша новина - преизбирането на беларуския президент Александър Лукашенко ще стане още по-предрешена работа.
Що се отнася до Украйна, полската страна няма грандиозни планове за съживяването на отношенията с нея. Лех Качински се интересуваше от газопровода Одеса-Брода, който би давал на Украйна процент от транзита на азербайджански енергоресурси. Доналд Туск обаче не се интересува от това трасе.
Докато Полша и Русия все по-топло се прегръщат, украинският президент

Виктор Янукович започва да се опасява от неочаквана изолация

- да не се окаже, че Варшава и Москва решават важни въпроси през главата му. Янукович започна все повече да търси близост с руските интереси, залагайки всичко на евтиния газ. Киев получи 30-процентна отстъпка от цената на газа, а в замяна удължи с 25 години престоя на Черноморския флот в Севастопол. Освен това са разпуснати комисиите за сътрудничество с НАТО; бъдещите съвместни учения са поставени под съмнение; обсъжда се нов закон за "неутралния статут" и "неприсъединяване към блокове", който да замени закона от 2003 г., установил сближаването с НАТО като основно направление на украинската външна политика.
Полша и Русия си остават основните фигури в региона. Реализирането на приоритетите им влияе върху всички страни от Балтийско до Черно море. По-голямата част от тези промени могат само да бъдат приветствани. Но не всички заинтересовани страни са съгласни с това. Полша традиционно изпитва безпокойство, когато Русия и Германия се договарят за нещо зад гърба й. Аналогични съмнения имат и повечето по-малки държави, разположени между Полша и Русия.

------------
* Електронното издание www.govMONITOR.com е водещо глобално издание, специализирано за дейността на правителствата в света. Централата му е в Атланта, САЩ. Издател е Policy Dialogue Media Group International Inc. 49-годишният Андрю Уилсън е историк и политолог, който е специалист по Източна Европа. Той е лектор в Института за славянството и Източна Европа към Лондонския университет.
** Вердюн е град в Североизточна Франция, където през 1916 г. по време на Първата световна война се води най-голямото сражение между французи и германци, в което загиват четвърт милион войници от двете страни. На 11 ноември 1984 г. по време на поредното честване на трагичната годишнина френският президент Франсоа Митеран и германският канцлер Хелмут Кол правят паметното ръкостискане пред военните гробища във Вердюн. То се превръща в символ на френско-германско помирение и сближаване.
*** Офшорното равновесие е стратегия, при която една велика сила използва приятелска регионална сила, за да възпира потенциални вражески сили. Тя позволява на великата сила да поддържа влиянието си, без да изпраща военни контингенти в други части на света. За пръв път е използвана по време на Студената война между САЩ и СССР.
**** На 28 август във Ваймар се провежда първата тристранна среща между външните министри на Германия, Франция и Полша. Идеята е на тогавашния германски външен министър Ханс-Дитрих Геншер. Постепенно форматът на срещите се разширява, включително до срещи на върха. Идеята е Ваймарската тройка да действа съгласувано на европейската и световната сцена. Тройката обаче често изпада в противоречия.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010