Истинска ли е войната между Първанов и Борисов?

2 Юни, 2010 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Георги Първанов продължава да не си гледа историята на комунизма и обяви, че ГЕРБ насажда страх в обществото. В отговор Бойко Борисов намекна, че президентът закриля мафията и заподозря заговор за сваляне на правителството. Насади на пачи яйца и медиите, които трябва да кажат дали са притискани. Това засега е последният рунд от най-гръмкия политически конфликт от старта на управлението на ГЕРБ. Първанов и Борисов са скарани люто, старата любов е хванала ръжда - поне така изглежда.

Двамата са перфектни политически бойци

Че и спортсмени. Ударите им са тъй точни и премерени, че те и атовете край тях да не пострадат. Само магарета. Първанов никога не би публикувал стенограма от разговорите си с Борисов. А премиерът никога не би закачил ловната му дружинка. Със същата той ходи за риба.
За вече почти година, освен няколко сблъсъка по кадрови въпроси и хвърлени камъни от вестникарска хартия, нищо кой знае какво сериозно между тях не се случи. Правителството намери 300 млн. лв. посред криза за военни хеликоптери, макар уж Борисов да не харесваше сделката и критикуваше за нея Първанов. И държавните пари са все там, където трябва. "Президентът, водейки се от симбиозата с неговите политически партньори като ДПС и разни други икономически субекти, по някакъв начин иска да си изгради защитна теза", атакува и вицепремиерът Цветан Цветанов. Но нещо лошо случи ли се на ДПС за 11 месеца? А защо му е на Първанов защитна теза? Да не би да са притиснати близките до него "икономическите субекти"?
Два провалени опита за импийчмънт създадоха илюзията за огромна институционална криза. Преди това се провали и натискът на президента да се състави коалиционен кабинет. Но криза няма,

винаги е имало слаби токови удари по веригата

между двете институции и те са част от играта. Първанов се караше с царя, че и със Станишев за съветниците му.
Иде реч за елементарното - кой да дърпа конците в държавата, но без да ги скъса и да провали кукления театър. И двамата напират да са №1, но в рамките на пиеската, която изисква каквито и скандали да се вихрят на сцената, зад кулисите да цари стратегическо приятелство. Сега идват президентски избори и трябва да определят кой ще е следващият държавен глава. Тъй както го направиха през 2006 г., когато Борисов можеше да победи Първанов, до последно даваше надежди на десницата и се отказа на финала, когато тя нямаше как да намери читав кандидат. Сега Борисов се чувства много по-значим, но в крайна сметка истинска разпра няма, а само дуене на мускули. Като в канадска борба между приятели. Единият е по-кибритлия, другият - по-тарикат.
Пробата да бъде отстранен предсрочно Първанов приличаше на лов на мишка с танк. Ясно е, че танкът няма да гръмне. Мишката се лови с капан. Борисов не заложи такъв, танкът единствено разлая кучетата. Толкова силно, че да отклони вниманието от грешките на управлението му. Същата цел сега има и чутовната теза, че президентът щял да сваля кабинета. Уж плитки пропагандни упражнения, но май имат ефект. ГЕРБ засега успешно се носи по вълната от заплахи, саботажи и информационни бомби, които сама си продуцира и удобно подменя реалността.

Играта на Първанов също е ясна

Пази си властовите територии, но му трябват и електорални, тъй като ще прави партия. Кризата и неуменията на ГЕРБ отварят не писта, а магистрала. Разочарованието срещу Борисов тепърва ще расте и може да е белият кон за политическия му проект.
Тактиката на премиера е интересна. Напада Първанов само при крайна обида. Големият огън първоначално бе поверен на Костов, а после на вицепремиерите Цветанов и Дянков. Често се мъчи да втълпи, че не той провокира напрежение. Но е ясно, че е той, тъй като за далеч по-маловажни въпроси в партията му, а и в правителството, се слуша единствено неговото мнение. Естествено, че атакувайки Първанов, Цветанов и Дянков не говорят като случайни граждани.
Функциите им изглежда са не просто да отвличат вниманието от големите държавни проблеми, но и да бъдат използвани целесъобразно. Цветанов отдавна е в кандидат-президентска кампания. А чрез Дянков, превърнал се в говорител на антипрезидентската риторика, ГЕРБ поддържа имидж на партия срещу статуквото.
На Първанов му трябва партия, а на Борисов много разнопосочен шум и врагове, които да бори. БСП не помръдва от 7-8 % доверие.

Ваккумът следва да бъде запълнен

и е добре да бъде поделен между приятели. Това не става със скалпел и томахавки. Става с хартиени камъни и медийни бомби, колкото да подведат лековерните и да са упойка за острите болки, които причинява икономическата криза. Колкото и да твърдят обратното, Борисов и Първанов имат общи цели и интереси.
Президентът винаги е бил цар на задкулисието. А краткият политически опит на премиера сочи, че най-големите му врагове изведнъж се оказват първи приятели. Тъй бе с Костов, стана и със Сидеров. Ако един ден управлява с Първанов, дори няма да е излъгал избирателите, защото никога не е обещавал обратното. Обещавал е да не се коалира с БСП.
Някъде след година-две животът ще ни поднесе нов сюжет - Първанов срещу БСП. Сблъсъкът е неминуем при промоцията на новата лява партия. И тогава Първанов и Борисов официално ще застанат от един отбор.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010