Ван Гаал стана необходимият диктатор на баварците

29 Април, 2010 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Когато към края на миналата година ръководството на "Байерн" започна преговори с Гуус Хидинк да замени Луис ван Гаал на треньорския пост, сякаш това бе най-логичният ход. Ван Гаал дойде с реномето на шампион в Холандия с АЗ`67 "Алкмаар" и човек с принципи, който прави от отбор без звезди перфектна машина. В "Байерн" обаче бяха на една крачка да отсекат, че ходът им с назначението точно на този треньор е неуспешен. Половин година по-късно се видя какво можеше да не се случи, ако тази крачка бе сторена и Ван Гаал бе освободен.
В момента той и само той, с тефтерче в ръка, неугледен външен вид и още по-чепат характер може да накара "Байерн" да смачка "Ювентус" с 4:1 в Торино, да играе предпазливо, но тактически перфектно срещу "Манчестър Юн" на "Олд Трафорд", да разпердушини наред съперниците си в Германия и да продължи с убийствено темпо да гази същия този "Олимпик" (Л), който преди това отстрани "Реал".
С какво 58-годишният Алойзиус Паулус Мариа Ван Гаал е по-различен от другите треньори? Той наистина не признава никакви авторитети и иска желязна дисциплина. И в това отношение е като танк - не признава нищо по пътя, който си е предначертал. Точно затова и не успя напълно в "Барселона". Макар че 2 титли в Испания и Купа на краля не е точно "неуспех". Там той се държа строго със звезди като Ромарио, Стоичков и др. И това не бе верният подход в толкова темпераментна към футбола страна. Последва обаче истински провал, след като в ролята си на национален селекционер на Холандия не успя да класира "лалетата" на Мондиал 2002. Защото държавен тим не е по вкуса на Ван Гаал. Той трябва да работи всекидневно с "човешкия материал", да влива философията си непрекъснато, а не по няколко дни на 2 месеца, като има срещу себе си футболисти, идващи от различни клубове.
Ван Гаал е много чувствителен към провалите и много държи на егото си. Затова и след като бе освободен от холандския национален отбор, потърси реванша си пак в "Барселона". Този път остана около половин година и наистина се изложи.
Бе направо отписан от големия футбол. А самопредлагането му за наследник на сър Алекс Фъргюсън в "Манчестър Юн" бе приемано само с насмешка. Дори се раздели с треньорската скамейка и зае спокойната длъжност технически директор в "Аякс". Довериха му се в АЗ`67 "Алкмаар" и той прие протегнатата ръка. Да, Ван Гаал е пак в родината си, в отбор, различен от "Аякс", ПСВ "Айндховен" и "Фейенорд". В средняшки тим. Защото това е нивото му? Не за да върне самочувствието си със съвсем нов проект и етап от кариерата си. Там, където приключи като футболист през 1987 г.
Четиригодишният престой в АЗ`67 "Алкмаар" също бе труден. Първоначална еуфория, след това средняшкият тим стигна до трето място през 2007 г. Но и разочароващи резултати в следващия сезон. Дори Ван Гаал обяви, че смята да напусне заради неуспехите. Бе помолен обаче от самите футболисти да остане. Стори го и всички станаха свидетели как отборът стана за първи път в историята си шампион през 2009 г.
Колективният дух на АЗ`67 "Алкмаар" провокира "Байерн" да се довери на възродения Ван Гаал. След провала на експеримента "Юрген Клинсман" холандецът дойде с директния си подход. Всички са равни пред него и пред отборните интереси. В резултат твърди величини като Франк Рибери, Мирослав Клозе и Лука Тони изведнъж се усетиха резерви. Последният дори се принуди да смени отбора. Ако някой от останалите пък играе добре, не получава треньорски комплименти, а само съвет да продължава напред.
И в крайна сметка идеите на Ван Гаал проработиха. Повратният момент бе мачът с "Ювентус" в Торино. На карта бе заложено по-нататъшното участие на "Байерн" в Шампионската лига, а и бъдещето на твърдоглавия холандец. 4:1, смазан "Ювентус" и отново доминиращ баварски гранд. Всички видяха какво се случи.
Последва възход, страхотна серия в Германия, върнала "Байерн" на върха в класирането. В Европа го отнесоха "Фиорентина" (с голяма доза съдийска помощ) и "Манчестър Юн". А усмивката изненадващо често се появяваше на лицето на Алойзиус Ван Гаал. Растеше и не точно самочувствието му, а увереността в отбора му. За да се стигне до реванша с "Олимпик" (Лион), в който той обяви, че дори и с 14 здрави футболисти отборът му ще победи. Така и стана. След което Ван Гаал декларира: "Този отбор може да победи всекиго". Сега вече всички вярват на холандския танк.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010