Провокацията към подкуп не трябва да е престъпление

28 Април, 2010 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

"Който преднамерено създава обстановка или условия, за да предизвика предлагане, даване или получаване на подкуп с цел да навреди на онзи, който даде или приеме подкупа, се наказва за провокация към подкуп с лишаване от свобода до три години". Това е действащата разпоредба на чл. 307 от приетия в далечната 1968 г. български Наказателен кодекс. Тя стана особено актуална напоследък при случаите на изобличаване на корупция.

Сянката на тази разпоредба в момента тегне над

две от т.нар. емблематични дела, които се развяват като постижение на родните правоохранителни органи. От една страна, става дума за започналия процес срещу бизнесмена Росен Маринов и бившия зам. вътрешен министър Раиф Мустафа, обвинени, че са предлагали подкуп на ексшефа на Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури (ИАРА) Марин Димитров. Тук внушенията, че може да е имало и провокация към подкуп, тепърва ще бъдат развивани.
Далеч по-съмнителни са нещата във второто дело - срещу бившия военен министър Николай Цонев, съдията Петър Сантиров и бившия главен секретар на финансовото министерство в кабинета "Сакскобургготски" Тенчо Попов. Тримата са обвинени, че са предлагали подкуп на следовател, за да манипулира разследване на договор за изграждане на комуникационна система, при това водено срещу неизвестни виновни длъжностни лица от Министерството на отбраната. По време на гледането на мерките за неотклонение задържаните обвиниха, че всъщност те не са били в активна позиция при подкупа.
Нещо повече. Дори съдебният състав, гледал молбата на съдията Сантиров да бъде пуснат под гаранция, установи при прегледа на разпечатките от разговорите, че той активно е договарял размера на подкупа.
И двете истории категорично възобновиха дебата дали провокацията към подкуп трябва да се преследва като престъпление. Всъщност този текст от години е трън в очите на МВР и на специалните служби, които периодично искат премахването му.
През 2000 г. тази разпоредба бе разширена като прилагане. Дори

бе увеличено и наказанието за провокация -

от 1 на 3 години затвор. Депутати поискаха Конституционният съд да отмени тази промяна в НК. С аргумент, че в тази хипотеза може да попаднат и действията на длъжностните лица, които разследват подкуп - тук става дума за оперативни работници, дознатели, прокурори. Че и те могат да бъдат преследвани за провокация. Висшите съдии обаче единодушно отхвърлиха искането на народните представители. Те приеха, че действително обхватът на текста не изключва органите, разследващи престъплението "подкуп". И че има наистина необходимост от разумно тълкуване, което обаче трябвало да бъде развито от съдилищата. Меко казано - странно решение.
Последният опит за декриминализиране на това престъпление беше направен от Държавната агенция "Национална сигурност" (ДАНС). Службата внесе пакет за промени в Наказателния кодекс в края на предишното Народното събрание. Като цяло измененията тогава бяха под лозунга за по-ефективна борба с корупцията. Затова и бяха разгледани от парламентарната комисия за борба с корупцията. В пакета от идеи

фигурираше и предложението да отпадне наказанието за провокация

към подкуп. Аргументите бяха, че това пречи на механизмите за изпитване на лоялността на длъжностни лица. Идеята обаче бе отхвърлена от парламента. С различни мотиви - че липсва юридически капацитет, че било недопустимо агент под прикритие да провокира към подкуп, че службите искали време, за да обработват свидетели. Отделно бе посочено, че само съдът може да е гарант срещу злоупотреби при използването на специални разузнавателни средства.
Главният прокурор Борис Велчев в интервю за в. "Сега" също поиска провокацията към подкуп да не е престъпление, а да стане специално разузнавателно средство, което да се извършва след съдебен контрол. Той посочи, че като правило българското право допуска провокации към извършване на престъпление. Същото е контролираната сделка с наркотици. Както е в Гърция например. Или пък доверителните сделки. Но за корупцията този подход у нас е забранен. "Разбирам, че има риск от злоупотреби. Но трябва ли подходът да е забранен, за да се осуети този риск?!", попита главният прокурор. Тук оставяме настрана, че въпросният текст на закона бе защитен преди 7-8 години в съвместна студия на тема "Наказателно-правни аспекти на корупцията в борбата срещу корупцията", написана от преподавателите по наказателно право Лазар Груев и Борис Велчев. Така там сегашният председател на Върховния касационен съд и настоящият главен прокурор са записали, че
чл. 307 от НК изглежда съвсем на мястото си и се намира в синхрон със засилената защита на правата на гражданите. Там пише още, че държавата трябва да има и други средства да доказва престъпленията, без да създава изкуствени предпоставки за извършване на престъпления. Очевидно неуспехите в битката с корупцията през изминалите години са променили това мнение. И има вече много аргументи в подкрепа на декриминализирането на това деяние.
Точно тук трябва да припомним тестове за лоялност, проведени преди време по съвместен проект на МВР и Скотланд ярд. При единия от тях служители под прикритие дадоха уж загубени вещи, включително и дамска чанти с пари в две столични РПУ-та. И полицаите взеха парите, разделиха си ги, купиха си водка и китайска храна. При друг тест за лоялност на автопатрули само за няколко часа бяха установени 14 случая на поискан подкуп. Подобен подход на проверки е правен във Великобритания. У нас обаче при такива действия може

да се накаже не този, който е поискал или взел, а този,

който ги е изобличил.
Или да си представим сценарий, при който внедрен агент под прикритие попадне на подкупен депутат, министър, магистрат или висш чиновник. И някой от тях си иска или пък направо си прибере 2 млн. евро подкуп, за да мине една или друга сделка, да се даде съответно разрешително или да се помогне на някой да отърве наказателно дело. И всичко това е законно филмирано, записано с гласове и всички подробности - преговори, уговорки, детайли. Но в затвора може да отиде агентът под прикритие, началниците му, които са одобрили операцията, съдията, разрешил използването на специални разузнавателни средства, и дори този, който е образувал разработката.
Затова и не трябва да се подминава обстоятелството, че колкото по-нагоре по властовата стълбичка се качва корупцията, толкова по-фина става тя. При това са малко хората по високите етажи, които взимат директно. И трябва да се намери начин да се хваща политическата корупция

и да се тества лоялността на държавните чиновници

А провокацията към подкуп може да бъде добро средство в тази посока. Затова и идеята за отпадането на разпоредбата, която определя този способ като престъпление, трябва да бъде дискутирана сериозно и задълбочено. Естествено, трябва да има солидни гаранции, че ако бъде разрешено използването на провокацията, няма да тръгнат оперативни работници, които да подхвърлят тук-там пари, да манипулират доказателства и отпечатъци и после да отчитат бройки дела. Каквито опасения имат противниците на отпадането на този текст от НК - че не може чрез престъпление да се разкрива друго престъпление.
Но това и сега е възможно. Да не говорим, че в момента фактически уличаването става със своеобразна провокация. Идва човек, жалва се, че му е искан подкуп, после се бележат пари, понякога давани от самия изнудван, носят се. Всичко се записва и върху това се крепи съдебното дело и евентуалната присъда. Е, не е ли същото? Нима не може да се манипулира този, който дава сигнал. Или той да бъде принуждаван да се оплаче. Нали затова в крайна сметка е предвиден и съдебен контрол.
И лошо ли е всеки, който би взел подкуп, да се страхува, че може да е сниман и записван и даващият рушвет да се окаже агент? В крайна сметка и опасността от наказание може да възпира хората от извършване на престъпление.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010