Ще има ли трибунал за убийците на работни места и спестявания

26 Април, 2010 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Отговорните хора са опасни. Тези, които спестяват за бъдещето, все повече разбират, че са мишена на една хищническа класа. Те виждат, че правителството на САЩ, а и на повечето други страни изпада в рекордни дефицити и най-вече разбират, че това не може да доведе до добър край. Гърция и Калифорния вече служат като датчик за провал.
Федералният резерв държи краткосрочните лихви под нивото на инфлацията, така че тези, които имат лихвени спестовни сметки или депозити, виждат как спестяванията им се топят, а в същото време администрацията на Обама и Конгресът увеличават данъците върху лихвите, дивидентите и капиталните печалби. Правителствата присвояват (крадат) спестяванията на хората.
Американското и много други правителства по света емитират дългове с такъв бърз темп и в такива количества, без реални планове да сменят това си поведение, че е почти сигурно, че няма да платят това, което дължат. Как ще избегнат връщането на парите? Винаги съществува

старият и изпитан метод на инфлацията,

при който централната банка (Федералният резерв в САЩ) печата достатъчно пари, за да намали стойността на парите - така се оказва, че правителството плаща (като реална стойност) само центове от всеки долар, който е заело.
Политиците в развитите държави са открили, че гражданите често се разстройват, когато инфлацията достигне високи нива, и тогава гласуват против виновниците на следващите избори. Може би си спомняте как Джими Картър загуби кампанията си за преизбиране, отчасти защото инфлацията в един момент беше достигнала ниво от 14% и водещият лихвен процент удари 21%.
Преди седмици един проницателен европейски банкер ми сподели, че европейската политическа класа би трябвало да използва "избирателно отчуждаване", а не инфлация, за да плаща дълга си. Начинът, по който това може да стане, е като политическите лидери обявят, че ще изплащат само облигации с цялата им лихва на синдикалните организации и други "политически коректни" групи, но не и облигациите на "алчни банкери" и богати хора. Падежите ще бъдат удължени, а обещаните лихви ще бъдат намалени по този начин, намалявайки стойността на облигациите.
Първоначалната ми реакция беше, че такова избирателно отчуждаване би могло да работи в Европа, но не и в САЩ. След като се замислих обаче, гледайки какво се случва и слушайки реториката на президента Обама за атака срещу "алчни" банкери и застрахователни компании, започнах да мисля, че моят европейски приятел не беше прав само за Европа, а неговият сценарий е еднакво валиден и тук.
Вижте доказателствата. Спестяванията на индивиди и компании и тяхното продуктивно инвестиране (което икономистите наричат формиране на капитал) са необходими за растежа на икономиката, защото оттам идват парите да се изграждат нови фабрики, да се купува оборудване, да се влага в проучване и да се финансират нови работни места.

Бързо растящи икономики изискват високи нива на инвестиции

Стагниращи и свиващи се икономики - не.
Когато правителствата влизат в големи дефицити, те взимат от капитала, който може да бъде използван за създаването на икономически растеж и нови работни места. В САЩ правителството не е изземвало повече от 15% от брутните спестявания в последните 30 години - до тази година (и всъщност е допринасяло към тези спестявания, когато е имало излишъци в местните и щатския бюджет). Сега обаче правителството взима почти 40% от брутните спестявания, а в същото време нивото на личните спестявания пада за поредна година.
Бюджетът на администрацията на Обама (както е актуализиран от Конгресния бюджетен офис) показва бюджетни дефицити в рамките на билиони долари за следващите 10 години, което означава, че правителственият дълг като процент от БВП ще продължава да расте, оставяйки малко спестявания за продуктивна частна икономика и създаване на работни места. Нивото на спестявания ще продължава да пада, защото:
- максималният федерален данък върху лихви, ренти, възнаграждения и т.н. се очаква да се увеличи до огромните 24%;
- максималният федерален данък върху дивидентите ще се покачи със сквернословните 189% (от 15 до 43.4%);
- максималното ниво на данъка върху капиталовите печалби ще се покачи с деструктивните 59% (тези предстоящи увеличения на данъците вече са в законодателството, като току-що приетия закон за здравната реформа и изтичането на данъчните облекчения на Буш в края на тази година).
Тези увеличения на данъците

подценяват истинското увеличение,

което е започнало, защото много правителства повишават и нивата на данъците върху лихвите, дивидентите и капиталовите печалби. Като допълнение, тъй като инфлацията расте, реалният данък върху капитала и в частност капиталовите печалби расте много бързо, защото американските данъчни служби противоконституционно облагат хората върху измислен доход (което е инфлация) в допълнение на реалните приходи - довеждайки до ефективен данък, който понякога може да надвиши 100%. Повечето хора, засегнати от тези повишени нива на данъците, са не само с висок доход, но са проницателни. Логиката, както и емпиричните и теоретични доказателства показват, че хората не биха плащали подобни данъци. Те могат да избегнат данъка, като консумират, а не спестяват, като купуват непродуктивни придобивки - злато, редки автомобили и т.н., или като се преместят в по-благоприятна данъчна среда.
Политическата класа специално във Вашингтон и Европа е ангажирана в най-масовия акт на разрушаване на благосъстоянието от Втората световна война. Както тогава, така и сега ще има стотици милиони невинни жертви, които ще претърпят истинско нещастие. След колапса ще има ли международен трибунал за тези, които са разрушили работни места, спестявания и надежди на милиони техни съграждани? Можем само да се надяваме.

* Ричард У. Ран е старши сътрудник в Института Катон и председател на Института за глобален икономически растеж. Той е председател на Консултативния съвет на българския Институт за пазарна икономика. Статията е публикувана за пръв път във в. Washington Times. Преводът е на Алина Братанова.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010