Самаранч изгради империя от МОК

22 Април, 2010 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Почетният президент на Международния олимпийски комитет (МОК) Хуан Антонио Самаранч почина вчера на 89-годишна възраст в болницата "Кирон" в Испания. Бившият глава на олимпийското движение бе приет там в критично състояние, от което лекарите не са успели да го извадят, независимо че са го поставили на изкуствено дишане. Причина за смъртта му е остра сърдечна недостатъчност, съобщиха световните агенции.

Хуан Антонио Самаранч бе седмият президент на МОК и изкара най-дълго време от всички свои предшественици на този пост. Епохата "Самаранч" започна в Москва на 16 юли 1980 г. Точно 21 г. по-късно, пак там, испанецът отстъпи доброволно поста. През 1980-а той пребори конкуренцията на Джеймс Уоръл (Кан), Вили Дауме (ГДР) и Марк Ходлер (Швейц) и спечели битката за мястото на ирландеца Майкъл Морис, лорд Киланин.
Тогава мнозина предричат бърз крах на бившия посланик на Испания в СССР, но той опроверга скептиците и остави огромна спортна империя, способна да разрушава политически бариери и да влияе върху съдбините на света. През 1980 г. олимпийското движение преживяваше най-голямата си криза. Американският президент Джими Картър забрани на спортистите от САЩ да участват в Москва`80 заради нахлуването на съветски войски в Афганистан месеци по-рано. Тъй че испанецът оглави МОК в най-неподходящото за обиране на лаври време. Въпреки усилията му да консолидира олимпийското движение, 4 г. по-късно дойде бойкотът на соцстраните, нарушен само от Румъния. И все пак налице бяха първите резултати от политиката на Самаранч. Игрите в Лос Анджелис`84 станаха първите без финансиране от държавата и донесоха солидни печалби на спонсорите. При това испанецът превърна МОК в единствената световна организация, в която КНР и Китайско Тайпе са представени едновременно, а Китай прати свои спортисти на олимпиада за първи път от 32 г.
Периодът до игрите в Сеул`88 е може би най-плодотворен в дейността на Самаранч. В резултат в корейската столица пристигнаха рекорден за времето си брой участници (8456) от рекорден брой държави (159). Испанецът направи и може би най-важната отстъпка. Думата "аматьор" бе извадена от олимпийската харта още по времето на лорд Киланин, но лицемерието остана и МОК настояваше в състезанията да участват само аматьори. Самаранч реши въпроса със замах и отвори олимпиадите за професионалисти. Единственото условие бе те да не получават пари за постиженията си на игрите. Така в Калгари`88 за първи път се включиха играчите от НХЛ и хокейните турнири оттогава насам са най-атрактивните. В Сеул пък в програмата след 60 г. бе върнат тенисът и по кортовете се появиха най-добрите в света.
А Самаранч започна нова битка - срещу расовата дискриминация. На 21 юни 1988 г. свика конференция за подкрепа на африканските членове на МОК и създаде специална комисия. На 9 юли 1991 г. МОК призна олимпийския комитет на ЮАР. Апартейдът в спорта бе премахнат и на 25 юли 1992 г., на откриването на олимпиадата в Барселона, Нелсън Мандела, вече президент на ЮАР, видя парада на първия олимпийски тим на страната, съставен от бели и чернокожи.
В контекста за популяризиране на спорта, на 23 юни 1993 г. Самаранч основа Олимпийския музей в Лозана и изпълни мечтата на възродителя на олимпийското движение барон Пиер дьо Кубертен. Две години по-късно испанецът реши да увеличи женското присъствие в спорта. На 104-тата си сесия МОК постанови до 2000 г. международните федерации и националните олимпийски комитети да имат поне 10% дамско присъствие в ръководните си структури, а до 2005-а този процент да е 20. Въобще Самаранч бе най-големият застъпник за правата на жените в спорта. Първото дамско участие е в Париж 1900, когато 19 жени се състезават в тенис, голф и ветроходство. В Сидни 2000 нежният пол имаше 4069 представителки, над 38% от всички участници. А процентното присъствие на дамите в МОК нарасна от 0 през 1981 г. на над 15% в наши дни.
След непрекъснати политически и дипломатически битки дойде 1996 г., когато мечтата на Самаранч стана реалност. На олимпиадата в Атланта за първи път участваха абсолютно всички страни-членки на МОК.
Наред бе следващото препятствие - допингът. Мегаскандалът гръмна още в Сеул`88, когато рекордьорът на 100 м Бен Джонсън (Кан) даде положителен тест и златният му медал бе отнет. Последва аферата с българските щангисти. Покрай политическите борби обаче Самаранч не проведе решително битката и тя бе оставена само в ръцете на Медицинската комисия към МОК. Десетилетие по-късно проблемът "допинг" стана глобален и маркизът се зае лично. На 10 ноември 1999 г. с $25 млн. на МОК бе създадена Световната антидопингова агенция (WADA), в която на равни начала си сътрудничат правителства и спортни организации.
Но 8 месеца по-рано гръмна най-големият скандал в олимпийското движение, след който мнозина побързаха да отпишат Самаранч. Разкритията на швейцареца Марк Ходлер доведоха до разплитане на цяла мрежа от корумпирани членове на МОК, взимали подкупи от оргкомитета на зимните игри в Солт Лейк Сити 2002, за да гласуват за града при избора на домакин. Но Самаранч не подаде оставка, а се зае безмилостно да чисти имиджа на МОК. Общо 10 членове бяха изключени или принудени да напуснат - случай без прецедент. И с това не се свърши, а на 110-ата сесия бяха приети 50 мерки за реформиране на системата, сред които: кооптиране на 15 активни спортисти; въвеждане на възрастова граница от 70 г. за членовете на МОК; лимит за президентския мандат от 8 г. с възможност за преизбиране само веднъж, и то за 4 г.; забрана за посещенията на членове на МОК в градове-кандидати за домакинство; регулярно преизбиране на членовете на МОК (преди те бяха пожизнени).
Последната олимпиада на Самаранч като президент - в Сидни 2000, пак бе ознаменувана с негова политическа победа. За първи път спортистите от КНДР и Южна Корея дефилираха заедно на откриването. В равносметката от Сидни има и чисто спортен аспект в активите на маркиза. Когато той пое властта през 1980 г., в Москва се проведоха 203 състезания по 21 спорта. В Сидни те вече бяха 300 в 28 спорта.
В добавка Самаранч изгради от МОК мощна финансова империя, въртяща милиарди долари и законодателстваща в областта на тв и рекламните права. Сaмо за периода 1997-2000 г. МОК имаше приходи от $3.5 млрд. от продажба на тези права. А в наши дни тази сума е близо три пъти по-голяма.

КОЙ Е САМАРАНЧ
Хуан Антонио Самаранч Торело е роден на 17 юли 1920 г. в Барселона в семейството на индустриалци от текстилния бранш. Там той посещава германско училище, а по-късно в Англия и САЩ учи икономика. През 1951 г. започва двойната му кариера - в политиката и в спорта. Първата му любов са фигурното пързаляне и хокеят. Бил е състезател в местния тим по хокей с ролкови кънки, по-късно е треньор на националния отбор по хокей на лед. През 1954 г. вече е общински съветник, година по-късно поема спортния ресор на кметството в Барселона, а през 1962-ра е спортен делегат за Каталония. Бил е шеф на мисия по време на зимната олимпиада в Кортина д`Ампецо`56 и на летните игри в Рим`60 и Токио`64. През 1966-а генералисимус Франко го назначава за ръководител на създадения от него в Мадрид държавен орган за спорт и физическо възпитание. Същата година Самаранч е избран за член на МОК за Испания. През 1967 г. става депутат и същевременно поема испанския олимпийски комитет. През 1973 г. го избират за председател на Съвета на провинция Барселона, на който пост остава до 1977 г., когато е пратен от крал Хуан Карлос в Москва на длъжността посланик в СССР и Монголия. Самаранч никога не е отричал, че дължи кариерата си и на добрите връзки между съпругата си Мария Тереза Салисанч-Рове и дъщерята на диктатора Франко - Кармен.
Кариерата на маркиза в МОК стартира през 1968 г. Оттогава до 1975-а и от 1979 до 1980 г. ръководи протоколната служба, а от 1974-та е шеф на комисията по печата. В МОК Самаранч е бил още член на Изпълкома (от 1970) и вицепрезидент (1974-78).
Самаранч владееше френски и английски, по-слабо руски и немски. Има син Хуан Антонио и дъщеря Мария Тереза, притежаваше една от най-големите колекции пощенски марки на олимпийска тематика в света. През 1991 г. получава титлата маркиз от краля на Испания.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010