Европейската помощ за Гърция: стабилизира ли еврото, или е временно решение?

20 Април, 2010 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

В края на миналата седмица гръцкият премиер Георгиос Папандреу направи стъпки към задействане на спасителния пакет за страната. Той поиска срещи с представители на ЕК и на МВФ, за да обсъдят детайлите. Въпреки това засега Папандреу подчерта, че срещите в Атина не означават, че страната му ще поиска помощ. "Когато му дойде времето, ще разберем дали спасителният план ще бъде активиран или не", заяви той.
Пазарите могат да бъдат безмилостни и непредвидими дори и след като европейските лидери най-накрая се договориха да хвърлят спасителен пояс на Гърция, като й предложиха заем до 40 млрд. долара при лихвени проценти под пазарните, за да помогнат на Атина да се справи с дълговете си. В деня, когато новината бе оповестена, еврото веднага отбеляза скок на международните пазари и това даде надежди, че спасителният план може да върне вярата на инвеститорите както в Гърция, така и в еврозоната поне за малко.
В следващите няколко седмици и месеци политиците внимателно ще наблюдават

дали спекулантите сега са се отдръпнали за добро

Пазарите нанасят удари на Гърция и на другите уязвими държави, които използват еврото, като Испания и Португалия. От януари насам те изправят Европа пред най-сериозното изпитание след въвеждането на общата европейска валута преди 11 години. Многобройните изказвания на европейските лидери в последните месеци не успяха да разсеят съмненията на инвеститорите, че Гърция няма да може да плати погасителните вноски по заемите си.
Последното споразумение за Гърция, постигнато чрез видеоконферентна връзка между 16-те финансови министри на страните от еврозоната, е за отпускането на тригодишен двустранен заем на стойност 40 млрд. долара, като лихвата е около 5%. Тя обаче е по-висока от лихвата от 3%, при която финансовите пазари предлагат на Атина да финансира дълговете си, но определено е по-ниска от лихвата от 7.5%, която пазарите искаха по гръцките ценни книжа. Друг заем от 20 млрд. долара най-вероятно ще бъде отпуснат от МВФ. Ако гърците поискат активирането на спасителния пакет, то кредитът от МВФ ще бъде отпуснат по същото време заедно със средствата от страните от еврозоната.
Гърция приветства постигнатото споразумение, но финансовият министър Георгиос Папаконстантину за пореден път настоя, че правителството му ще продължи с прилагането на рестриктивни мерки. "Засега гръцкото правителство не е искало да бъде активиран механизмът за отпускане на помощ, въпреки че той може да бъде задействан незабавно", уточни той. Папаконстантину до последно се надява, че Атина ще може сама да събере необходимите й пари. Според него съществуването на спасителния пакет ще позволи на страната достъп до кредитните пазари при изгодни условия. Гръцкият министър-председател Георгиос Папандреу бе още по-откровен и директно обвини спекулантите за финансовите беди на родината си. "Повече никой не може да си играе с общата ни валута, никой не може да си играе с общата ни съдба", заяви той.
Навсякъде другаде обаче на споразумението се гледа с повече внимание и предпазливост. Гърция все още е изправена пред огромните си дългове: 400 млрд. долара, или 120% от БВП. Страната обеща да намали дефицита си от 13 до 8.7% тази година, което включва намаляване с 10% на заплатите на правителствените служители, но истинската болка ще настъпи в следващите няколко години, когато голяма част от приетите от правителството рестриктивни мерки на практика ще бъдат приложени.

"Лекарството действа днес, докато пазарите са притеснени",

казва Киарън О'Хейгън, икономист в парижка компания за финансови услуги. "Но върху Гърция продължава да тегне бремето, че трябва да предприеме подходящите действия". О'Хейгън предупреди, че заемите могат да създадат риск за почтеността на Гърция: правителствата ще имат по-малък стимул, за да предприемат в бъдеще по-сериозни фискални мерки, ако усетят, че и на тях ще им е нужен спасителен план. "Желанието на Европа да иска да спаси всеки от всичко създава нови рискове", предупреждава той.
В дългосрочен план предложението за отпускане на заем едва ли ще успокои напрежението в еврозоната. Дори и преди създаването на еврото имаше предупреждения, че е прекалено смело да се създава валутен съюз от страни от ЕС, без да има фискален съюз, и че страните от еврозоната накрая ще трябва да се откажат от правото си да облагат с данъци своите граждани, а ще дадат това право на европейска служба.
Някои икономисти, като носителя на Нобелова награда Пол Кругман, смятат, че Гърция се е присъединила към еврозоната, преди да е готова за това. Финансистът Джордж Сорос е на мнение, че добре развита валута изисква финансово министерство - каквото в еврозоната няма, както и централна банка. Шефът на МВФ Доминик Строс-Кан смята, че "създаването на еврото бе само първата стъпка. Не можете да имате единна валута, без да има по-координирана икономическа политика".
В страните от ЕС се водят доста неясни разговори за по-строго "икономическо управление", за да се заеме с проблемите на еврото. Експертът Синция Алсиди от базирания в Брюксел Център за европейски политически изследвания е скептично настроена. "Тези идеи изглеждат доста безсмислени. Невъзможно е държави като Германия и Франция да се откажат от финансовия си суверенитет в полза на някоя европейска организация", допълва тя. Според Алсиди спасителният план за Гърция е временно решение. "Той вероятно ще отложи проблема за около година, но заплахата от фалит ще се завърне, при това по-сериозна от всеки друг път", заяви тя. Ако това се окаже вярно, то европейските правителства нервно ще наблюдават пазарите доста дълго време.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010