Има ли сила ГЕРБ да реформира Сметната палата?

9 Април, 2010 - 07:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Последните проверки на Сметната палата по партийните отчети разкри една обществена тайна - че партиите си правят каквото искат. За пръв път бе направена насрещна проверка на декларираните разходи през миналата година, когато имаше два избора, и без особена трудност лъснаха измамите. И всичко това, при положение че националните медии и агенциите на добра воля даваха информация за рекламните си договори с партиите.
Оказа се, че четирима от основните играчи на парламентарния вот - "Коалиция за България", "Синята коалиция", ДПС и НДСВ, са похарчили повече пари, отколкото законът им позволява. И какво от това? Реакцията на провинилите се е красноречива.

Никой не се трогна,

а ГЕРБ, склонна иначе да критикува недъзите на управлението, преглътна проблема. При това насищане с информация за непрестанни нарушения публичността вече не действа като форма на санкция. Пък и няма нито един случай в последните 15 г. прокуратурата да е реагирала при нарушение на висш политик или партийно ръководство пред Сметната палата.
Одитната институция бе създадена 6 г. след промените. Още през 1991 г. VII Велико народно събрание прие Закон за Сметната палата, но президентът Жельо Желев наложи вето и така проектът се отложи. На практика одитната институция е създадена и започва работа едва в средата на 1995 г., а политиците бързо я вкарват в коловоза. Нейни шефове са добре обозначени от управляващите към момента мнозинства. През 1995 г. по времето на Жан Виденов председател на палатата става доц. Георги Николов от БСП, царското правителство поставя проф. Валери Димитров, чийто мандат изтича през 2014 г.
Сега имаме ново мнозинство и е любопитно дали и Сметната палата ще мине в графата "наши" агенции, комисии и регулаторни органи. Отношението към нея ще е показателно за готовността на ГЕРБ да се отскубне от порочната практика да се създават уж независими органи. За одитната институция ГЕРБ има други планове. Замислената от партията на Бойко Борисов радикална реформа е полезна, въпросът е ще й стигнат ли сили да я проведе докрай. Защото съпротивата срещу въвеждане на ред в контролните системи в държавата е пословична. Заявка за това засега са дали премиерът Борисов и шефката на парламентарната бюджетна комисия Менда Стоянова.
Стоянова е една от малцината депутати, която смята, че

и сега законът за Сметната палата не забранява

на ръководството й да прати одита на партийните харчове на прокуратурата. Подобно решение обаче трудно се взима. Членове на палатата са също партийно оцветени хора от НДСВ, БСП и ДПС. За да се реши този основен въпрос, ГЕРБ замислят промени в закона за Сметната палата, така че тя да бъде освободена от робството на политиците и да започне да се държи като професионален орган. В момента Сметната палата се състои от 11 души, които се избират и освобождават от парламента и имат 9-годишен мандат. Изискванията към тях обаче не са високи. За да изтеглят шестица от "политическото тото", досега кандидатите трябваше да имат само висше икономическо или юридическо образование и да са работили по специалността не по-малко от 15 г. за председателя и 10 г. за членовете. Като добавка се изисква да "не са били членове на правителството или ръководители на централни органи на изпълнителната власт през последните 3 г., предхождащи избора". С една дума, за да могат да правят обективни одити на отиващите си правителства.
Интересно защо законодателят е решил, че да си ексминистър не бива, но да си ексдепутат от същата партия е в реда на нещата. Сега ГЕРБ предлагат Сметната палата да има само един главен одитор, който да се избира от парламента, и един заместник главен одитор, посочен от главния. Партийните квоти изчезват и отстъпват място на професионалистите. Изискванията към тях ще се увеличат и ще се избират с конкурс. Този модел е по-близък до полския, макар че работната група по подготовката на закона обсъждаше и френския, където Сметната палата има функции на съд. ГЕРБ замислят да дадат право на одиторите да налагат санкции. Нещо, което досега не можеха да правят. По неясни причини одитите се даваха на държавния финансов контрол, който повторно правеше одит, за да наложи наказание.
В поправките на закона се предвижда

да се съкратят 9-годишните мандати

и да се разшири кръгът на подлежащите на проверка организации и институции - напр. дружества с държавно участие над 50%. В момента има много такива структури, които безконтролно пилеят парите на данъкоплатеца. Първият и последен одит на екофонда ПУДООС е ярко доказателство за това. Сметната палата влезе там едва в мандата на ГЕРБ, защото имаше политическа воля и парламентът изрично възложи на одиторите да надникнат в царството на шепа чиновници.
Така че проблемите на Сметната палата са безчетни. След великденската ваканция предстоят нови противоборства и разкрития там. На виновните обаче не им пука, защото законът ги е бетонирал. Справка - кадърът на ДПС Ерджан Алкова, на която шефът на одиторите проф. Валери Димитров отне всичките правомощия, но не и заплатата и привилегиите й.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010