Чеченският героизъм във Втората световна война е дълго премълчаван

1 Април, 2010 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Донякъде е несправедливо чеченски имена да се споменават днес само във връзка с ужасяващи престъпления. Ако сега са широко известни имената на чеченци терористи и полеви командири, би било исторически справедливо да не бъдат забравяни имената на чеченците герои в битката с нацизма например.
Едва съвсем отскоро стана известно, че почти една трета от защитниците на Брестката крепост, която първа посреща немските атаки в ранното утро на 22 юни 1941 г., са родом от Чечено-Ингушетия. От октомври 1939 г. до февруари 1940 г. 300 новобранци от Малгобекски, Надтеречни, Гудермески, Итумкалински, Шатойски и Урус-Мартановски райони на Чечено-Ингушетия по спомените на Саид-Хасан Бейтемиров - един от малкото оцелели защитници на крепостта, са зачислени в Бресткия гарнизон. Много от архивите от военните години не са достигнали до наши дни, което е основната пречка да бъдат установени имената на всички, но е известно поне, че сред тези 300 младежи има също руснаци, евреи, грузинци, украинци.
Етническите чеченци са поне 188 от тях и почти всички са сред 850-те загинали при почти тримесечната отбрана на крепостта. Със смъртта на храбрите загиват Айнди Лалаев от с. Толстой-Юрт, Даша Еделханов от с. Гвардейское, героят на Съветския съюз Мохамед Узуев и брат му Висаит от с. Итум-Кале. Сред оцелелите са Абдул-Кахир Шабуев, Саид-Хасан Бейтемиров и Мохамед Абаев.
* * *
За пролетта и лятото на 1942 г. съветското командване и лично Й. В. Сталин предвиждат усилване отбраната на Москва, предполагайки, че основният удар на германските войски ще бъде именно в тази посока. Немците се насочват обаче на юг, според категоричното изискване на Хитлер, към Кавказ и нефтените полета около Грозни и Баку. Днес се смята, че Чечено-Ингушетия е най-размирният район в Съветския съюз и от тази гледна точка Хитлеровото решение изглежда оправдано.
Към пролетта на 1942 г. Хитлер вече не може да се възползва от ефекта на изненадата. Военното производство на Съветския съюз през първата половина на годината е не само напълно възстановено, но и в пъти увеличено, с изключение засега само на самолетите. Над 1200 промишлени предприятия са пребазирани на изток, макар в много от тях струговете да работят още под открито небе, често направо на голо поле. Все още Германия и нейните съюзници имат срещу СССР 6.2 млн. войници и офицери срещу 5. 5 млн. в РККА. Съветският съюз вече е осигурил на фронта 1223 "Катюши", 4065 танка (срещу 3230), 43 642 оръдия и миномети (срещу малко под 43 000), 3164 самолета (срещу почти 3400).
Битката за Кавказ започва на 25 юли 1942 г. с началото на операция "Еделвайс" на германската група армии "А" на генерал-фелдмаршал В. Лист. Войските на Севернокавказкия фронт на маршал С. Будьони са значително по-малко (167 хил. срещу 112 хил.), в пъти по-слабо осигурени с бойна техника, тъй като Сталин очаква главния немски удар при Москва. Главна цел на германските войски е пробив в посока на Грозни, а оттам - към Каспийското крайбрежие, където се добива по това време до 90 % от нефта в Съветския съюз. Там са и основните мощности за преработка на нефт, голяма част от които вече са пребазирани по източното Каспийско крайбрежие в района на Красноводск (дн. Туркменбаши) в Туркмения.
Германското настъпление е спряно на 6-12 ноември под Орджоникидзе (дн. Владикавказ, столица на Република Северна Осетия-Алания) и на далечните подстъпи към Грозни. Германските войски не успяват да завземат Туапсе, не успяват да се придвижат и към Сухум (Република Абхазия) въпреки използването на специални военни подразделения за водене на боеве във високопланински местности. В разпореждането на съветското главно командване от 20 август 1942 г. е записано: "Врагът има специално подготвени планински части и ще използва за проникване в Закавказието всеки път и всяка пътека през кавказкия хребет, като действа както с крупномащабни сили, така и с отделни групи главорези-диверсанти. Дълбоко грешат тези командири, които смятат, че Кавказкият хребет от само себе си е непроходима преграда за противника . . . непроходим е само този рубеж, който е умело подготвен за отбрана и се защитава упорито . . .".
В същото време продължават работа стотици предприятия в Дагестан, Азербайджан и Грузия, където се произвеждат от боеприпаси до униформи, чорапи и топло бельо за фронта. След издаването на специална мобилизационна заповед от 16 септември почти 90 хил. местни жители предприемат отбранителни мероприятия в Кавказ, преграждайки всяка пътечка в планината.
През втората половина на ноември, през декември 1942 г., както и в началото на януари 1943 г. германските войски са принудени да преминат в отбрана, без да могат да бъдат прехвърлени в помощ на войските под Сталинград, където през ноември 1942 г. започва съветското контранастъпление. До октомври 1943 г. съветските войски си връщат всички територии, заети от хитлеристките войски от началото на битката за Кавказ, в която Германия губи повече от 100 000 войници и офицери. В завзетите територии се образуват партизански отряди, включително и с участието на севернокавказките народи.

* * *

Дълги години съветската пропаганда разказваше мита за белия кон със златното седло, което чеченците били приготвили за Хитлер като благодарност за предстоящото си "освобождение". Не беше прието да се говори за чеченските герои в Брестката крепост. Не се казваше, че заедно с Егоров и Кантария, които се смятаха за издигнали знамето на победата над Райхстага, е и чеченецът Абдул-Хаким Исмаилов. По целия Сталинградски фронт е известно името на безумно смелия 18-годишен картечар, героя на Съветския съюз Ханпаша Нурадилов, етнически чеченец от дагестанското село Минай-Тугай. Благодарение и на усилията на десетки хиляди севернокавказци, мобилизирани за военно строителство, само незначителна част от северозападния ъгъл на днешната Чеченска република попада под немска окупация за няколко седмици. Някак си не върви депортиран народ да има толкова герои, сражавали се и загинали в Отечествената война.
Причините за изселването на чеченците от родните им места в периода 1944-1957 г. ще трябва да се търсят в две посоки. Наистина предатели и предателства могат да се намерят навсякъде. През 1940 г. в южните части на Чечено-Ингушетия и в Дагестан е създадено движението на Хасан Исраилов, лидер на Националсоциалистическата партия на кавказките братя и на въоръжените му формирования, които наброяват в пиковите си времена до 1850 бойци. Въпреки разпространените днес тези това са точно подобие на днешните нелегални банди, а не някакво измислено "въстание". Историкът В. И. Филкин, който в периода 1939-1943 г. е секретар на Чечено-Ингушкия обком на КПСС, е категоричен: "... никакво въстание в Чечено-Ингушетия не е имало и не можеше да има . . .". Той добре си спомня, че заедно със силите на НКВД на Чечено-Ингушката АССР в разгрома на бандитските формирования участват активно и местните жители. Според него "братята" около времето на окончателния им разгром към края на 1942 г. не надвишават 350.
Наистина при първата мобилизация, обявена през юли 1941 г., в сборните пунктове се явяват малко повече от половината призовани. При втората мобилизация - около 1/3. През 1943 г. е дадено разрешение за набиране на доброволци сред комсомолския и републиканския актив, при което от общо 3000 доброволци в сборните пунктове се явяват 1800 души. В същото време героят на Съветския съюз Хансолт Дачиев например си спомня, че само от малкото чеченско село Гезлой-Евла на фронта заминават 39 души, а се връщат живи 7. Село Кулари в Грозненски район изпраща на фронта 200 бойци, от които половината загиват на бойното поле. Синът на Лаврентий Берия, Серго, пише:" В отбраната на Кавказ участваха и местни жители. Планинските проходи пазеха до смърт и ингуши, и осетинци, и чеченци. Видях това със собствените си очи . . ." (в книгата "Мой отец - Лаврентий Берия", 1994).
Участието на чеченци на страната на германците, включително и във 2-ра рота на батальона за извършване на подривна дейност "Бергман", в никакъв случай не може да се определи като изключително в сравнение със случаите на измяна и сътрудничество с хитлеристите при други националности в Съветския съюз. Както и при абхазците (в. "Сега"/ 17.7.2008 г.) и при депортацията на чеченците ще трябва да потърсим дългата ръка на Л. Берия, който активно е зает с осигуряване, този път в северна посока, на още жизнено пространство за Грузия и за грузинците.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010