Гоненията срещу евреите във Византия продължават чак до 1453 г.

25 Март, 2010 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

От самото си начало Византия е многоетническа държава. От IV в. до първата половина на VII в. обширната й територия населяват гърци, сирийци, римляни, арменци, копти, латинизирани и елинизирани траки, киликийци, кападокийци, а от края на V в. - и плътни славянски маси. Въпреки културната и езикова уравниловка на античната цивилизация тези народи, както и още десетки малки етноси, запазват своята самобитност. Както във всяка голяма и трайна империя, към поданиците има само две неизменни изисквания - вярност към императора и също толкова задължителното плащане на всевъзможните данъци.
Всяка голяма и трайна империя, която има и други изисквания - верски, етнически или религиозни, е обречена. Историческото развитие на човечеството дори до наши дни е пълно с подобни примери. Във Византия населението запазва по области дори и психологическите си особености. Лесно е да се различат действените и неспокойни александрийци от жадните за развлечения и с остър език антиохийци или от суровите исаври. Въпреки различията византийското население запазва главната особеност на римския начин на живот - неизменния и всеобщ стандарт във всекидневния и обществения си живот.
В средата на VII в. настъпват значителни промени в етническия състав на византийското население. Всеобхватните етнически промени се отразяват и върху гръцкия език, дотогава неизменен пазител на класическото наследство, който се пълни с варваризми и неологизми, опростява, огрубява и обеднява. Балканите, по думите на епископ Вилибалд, се превръщат в Slavinia terra. В Мала Азия проникват араби, перси, грузинци. След средата на ХI в. прииждат и турци. Съдбоносни етнически промени настъпват и след средата на ХIII в.
* * *
Отличителна е съдбата само на евреите. В късната Римска империя юдаизмът се смята за равноправна религия. Евреите във Византия започват да изпитват неудобства още при император Константин I. Синът му Констанций II (337-361) забранява браковете между юдеи и християни. След края на IV в. гоненията и ограниченията срещу евреите и юдаизма не престават чак до края на империята. Проповедите на Йоан Златоуст в Антиохия през 387 г. приписват на евреите всички известни по това време пороци. През 438 г. Теодосий II забранява строителството на нови синагоги. При Юстиниан I (527-565) евреите са обложени с допълнителни данъци, забранено им е да свидетелстват срещу християни в съда и да заемат почетни длъжности. През VIII в. - началото на IХ в. иконопочитателите масово обвиняват евреите като вдъхновители на иконоборството. През 874 г. Василий I подписва указ за насилствено покръстване на евреите, който е отменен от император Лъв VI. Малко по-късно, през 943 г., император Роман I отново предприема подобни опити, което предизвиква масова еврейска емиграция, включително и при хазарите. При превземането на Цариград през 1204 г. кръстоносците опожаряват и разграбват еврейския квартал Пера.
Отношението към евреите и юдаизма в западните части на Европа е същото. На 21.VI.1321 г. френският крал Филип V издава известния си Указ от Поатие, според който срещу християните в Европа е организиран заговор. Последвалите "разследвания" показват, че демоничният заговор е вдъхновен от други две несравнимо по-могъщи сили - евреите и мюсюлманите, което е отразено в т. нар. Парижки указ (26.VII.1321 г.). Евреите били подкупени от "краля на Гранада" да отровят водите на християнските кралства, но те знаели за недоверието, което жителите изпитват към тях, и решили да си послужат с услугите на прокажените. Този случай на организирана масова омраза към етническо малцинство в западноевропейското общество подготвя почвата за лова на вещици (C. Ginzburg, 1992). Обвинението в отравяне на водите и изобщо в приготвяне на отрови, предназначени за християните, се среща и по-рано - в Тропау (Чехия, 1167 г.), в Бреслау (1226 г.) или във Виена (1267 г.).
Историята за демонизирането на евреите и за обвиняването им в "заговор" срещу християнството се корени в един дълбок, почти атавистичен антисемитизъм, какъвто намираме и във Византия. Във византийската житийна и летописна литература от VIII-Х в. често се твърди, че евреите, поддавайки се на Сатаната, подтикнали император Лъв V и халиф Язид да премахнат свещените изображения. По този начин те "заразили" християнското общество с иконоборството. В житието на патриарх Герман I (715-730) възцаряването на император Лъв III (717-741) било предсказано от двама евреи, които се занимавали "по-скоро с изкуството на лудостта, отколкото с това на предсказването". Те предрекли също, че неговият род ще властва в продължение на 100 години, ако той премахне свещените изображения (всъщност само 80).
Още от епохата на късната Античност евреите магове са основните посредници между амбициозни млади християни и Сатаната. Те организират срещи със зли духове и техния господар, при които се сключват договори с Лукавия (А. Vakaloudi, 2001). Според житието на епископ Лъв от Катания "вятърът довлякъл" от Сицилия някой си Хелиодор. Той бил изпълнен с цялото злотворно действие на Сатаната. Майка му, на име Варвара, била знатна християнка. Поради произхода и горделивия си нрав той настроил всички срещу себе си още от детска възраст. Въпреки това властолюбието и славолюбието му го подтикнали да се стреми към длъжността на епарха чрез вроденото си лукавство. Когато не успял да го постигне, той прибягнал до измама - намерил един евреин, известен "с магическото си изкуство", и го поканил у дома си, където се учил от него. Евреинът му дал изписан лист със заклинания, подобен на писмо, и му показал как да сключи договор с Дявола.
Патриарх Никифор (806-815) "се обърнал" според Игнатий Дякон срещу "юдеите, които извършват пълни с гнусота мистерии". Освен евреите в текста се споменават като организатори на същите ужасяващи церемонии "фригийците" и "манихеите".
За церемониите на евхитите (зад това наименование вероятно се крият богомилите, според H.-Ch. Pluech и A. Vaillant, 1945), клон на манихейската ерес, говори обстойно Псевдо-Псел около 1250 г. в своя диалог "Тимотей". Според Псевдо-Псел евхитите водели в тайна стая своите "послушнички" и на загасена светлина ги "обезчестявали", при това безредно. Всеки от мъжете се съвкупявал с която свари, включително със сестра или дъщеря. След преминаването на бременността, на третия ден след раждането, вземали бебетата - продукт на кръвосмешение, от техните майки, разрязвали кожата им с бръснач и изливали стичащата се кръв в чаши. Самите бебета изгаряли "още дишащи" и използвали пепелта, за да я смесват с кръвта и после да отравят ястия и напитки. С такива отвратителни ястия еретиците гощавали и нищо неподозиращи благочестиви хора, подобно на Тантал, който поднесъл на боговете собствения си син. Тези ритуали се правели, за да се достави радост на демоните посредством нарушаването на Божиите закони, които забраняват инцестните бракове. Подобни сведения дава и анонимният автор на житието на св. Сава Млади. Поради страшния глад, причинен от едно арабско нападение над Сицилия, жителите на град Колесано и околността му били принудени да ядат труповете на децата си - същото нещо, подчертава авторът, се осмелили някога да направят юдеите, които изкупували греха на христоубийството.
В житието на св. Никон, по прякор Покайте се, първото действие на жителите на Спарта, застигнати от чумна епидемия в края на 60-те години на Х в., е да поканят светеца да живее при тях. С неговото идване епидемията спира и евреите са изгонени извън стените на града. За "обхванат от демонична глупост" е смятан Йоан Арат, който се обявява в защита на евреите и се осмелява да заяви открито, че тяхното изгонване е несправедливо. Веднъж той довел в града един от тях, но Никон изгонил новодошлия с юмруци, пеейки (точно както прави срещу демони) псалми. Йоан Арат бил наказан свише. Насън му се явили двама огромни, силни евнуси и започнали да го корят за стореното и да го бият с камшици. На сутринта горял в треска и опрощението на Никон не помогнало - умрял само за три дни.
В еврейската историография е масово разпространено схващането, че евреите се възраждат, освободени от гоненията, чак когато стават поданици на Османската империя.
---------
* Изворите са преведени от Г. Петрински специално за този текст.

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010