Капитализмът в Европа става все по-мразен

24 Март, 2010 - 08:12 - Вестник "Сега" - електронно издание

Икономическите сътресения, особено в световен мащаб, винаги са придружени с политически промени. Така бе и след банковия срив на "Уолстрийт" и Голямата депресия през 1929 г., които още повече засилиха комунистическите идеи и режими. След това дойде падението на младата Ваймарска република в Германия след Първата световна война, чиято прохождаща икономика бе тясно свързана със САЩ и се срина. Това отвори пътя на Хитлер и неговите щурмоваци, които за по-малко от четири години взеха властта в Берлин по демократичен път и установиха фашисткия си режим. Светът още страда от последствията на тези две идеологии. В момента държавите отново се тресат заради продължаващата вече втора година глобална икономическа криза, която пак тръгна от САЩ след спукването на ипотечния балон и затъването на водещите инвестиционни световни банки, които бяха спасени с държавни пари, тоест на данъкоплатците. Независимо от това цели икономики в Исландия, Ирландия, Испания, Латвия и съседна Гърция се сринаха. Другите страни водят отчаяна битка с последствията от кризата. Това доведе до засилване на негативните отношения към капитализма като водеща в момента система, като на много места това преминава в открита омраза.
Затова не е чудно, че проучванията на общественото мнение регистрират резултати, които преди няколко години щяха да предизвикат шок. Изследване в Германия показа, че около 80% от жителите на Източна Германия и 72% от населяващите западните провинции са напълно готови да живеят в социалистическа държава от типа на бившата ГДР. Основните им изисквания са за гарантирана работа и социална защита. Всеки четвърти от анкетираните, или 23% в Източна Германия и 24% в Западна Германия, признава, че "би било добре", ако Берлинската стена, разделяща 40 години Германия, продължава да стои. Едва 28% от анкетираните в Източна Германия определят сега свободата като основна политическа ценност. Парадоксално за Германия всеки седми гражданин на източната част и всеки дванадесети на западната признава, че

за 5000 евро е готов да продаде гласа си на изборите

на която и да е партия.
Двайсет години след падането на Берлинската стена хората в другите бивши социалистически страни също преосмислят одобрението си към капитализма, който доброволно прегърнаха през 90-те години на миналия век. Броят на одобряващите капитализма в Източна Европа и бившите съветски републики намалява. Така е в Германия (по-точно в бившата ГДР), Чехия, Словакия, Полша, Унгария, Литва, Русия, Украйна и България. Резултатите са сравнени с подобно изследване от 1991 г., което тогава е било първо по рода си. В Украйна привържениците на демокрацията са най-малко - 30%. В същото време само в две страни са се увеличили поддръжниците на многопартийната система - в Полша и Словакия. В Чехия е запазено равнището от 1991 г. В останалите 6 страни броят на привържениците на демокрацията е намалял. През 1991 г. американският център Пю отчете, че 76% от българите одобряват демокрацията. Днес те са 52% и тенденцията е към спад. В България 53% одобряват пазарните промени, като най-голям спад на поддръжниците на свободния пазар е регистриран в Унгария, където само 34% са "за".
В същото време е факт, че

популизмът, придружен с крайнодесните идеи, завладява

все по-големи части на Европа. Това показват забраната на строеж на минарета в Швейцария, дискусиите за забраната на бурките във Франция и Дания, които са само някои от темите на крайнодесните партии в ЕС. Допреди няколко години предупрежденията за възможното "ислямизиране на Франция" принадлежаха изцяло към репертоара на десните екстремисти. Френският президент Никола Саркози също повдигна дебата за националната идентичност. В началото на годината управляващата партия "Съюз за народно движение" се застъпи за официалната забрана на бурката в страната. В Дания през последните години десните популисти успяха да се превърнат във важен политически фактор, тъй като всички останали партии преотстъпиха на ксенофобско настроената Датска народна партия полето за критики на системата. Рецептата на успеха на тази политическа формация е проста. Според представителите й всички обществени проблеми се дължат на големите ислямски групи в страната. Холандската крайнодясна Партия на свободата с лидер Херт Вилдерс спечели позиции в два важни града на последните местни избори. Резултатите са важен знак, тъй като на 9 юни ще се проведе парламентарен вот.
Все пак има граждански организации, които действат срещу популистите, без да чакат властите. През февруари над 10 000 германци протестираха срещу няколкостотин неонацисти в Дрезден. На 20 март в английския град Болтън над 4000 души предотвратиха марша на британски расисти, при което бяха задържани 74 души. В тези случаи обикновените граждани решиха да се активизират.
Дали обаче и другаде в Европа хората ще действат, или ще се оставят на апатията, като накрая връх ще вземе печалната стара истина: "За да победи злото, е нужно само едно - добрите да не правят нищо".

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010