Хиляди хора излязоха днес на антиправителствени протести в няколко руски града, предаде Асошиейтед прес.
Близо 1000 души се събраха на митинг в Санкт Петербург в обявения от опозицията Ден на гнева.
Някои носеха плакати с призиви за оставката на министър-председателя Владимир Путин.
„Нищо няма да се промени, докато Путин стои начело. Не искаме управлението му да продължава“, каза Олга Курносова от Обединения граждански фронт, в който влизат няколко опозиционни партии и движения.
В Москва на протест излязоха няколко хиляди души, които настояха за реформа в руската пътна полиция, критикувана заради корупция и неефективност, отбеляза АП.
Най-малко 1500 демонстранти се събраха на антиправителствен митинг във Владивосток, съобщи Ройтерс.
Исканията на протестиращите включваха предимно икономически въпроси, сред които намаляване на повишените неотдавна такси за комунални услуги, увеличаване на пенсиите и понижаване на облагането на вноса на автомобили втора употреба, което е основен поминък за хората във Владивосток.
Демонстрациите през последните месеци показват, че опозицията срещу управляващата партия се е засилила от началото на икономическата криза, която сложи край на десетгодишния растеж и предизвика увеличаване на безработицата над 9%.
Антиправителствени митинги имаше и в други градове. Организатори заявиха, че на някои места властите са забранили подготвяни демонстрации, увеличавайки вероятността за сблъсъци с полицията, посочи Ройтерс.
По същото време ето какво пише Сандра Калниете в „The Prague Post“ за компромисите с основополагащи убеждения в отношенията с Русия, стигайки до извода, че те водят до катастрофа.
Сандра Калниете е била представител на Латвия в ООН и ЮНЕСКО и посланик във Франция. От 2002 до 2004 г. е министър на външните работи на Латвия, след което става първият еврокомисар на своята страна. Днес тя е депутат в Европейския парламент от латвийската партия Граждански съюз.
В контраст с политиката на международно сътрудничество, доминираща 21-ия век, Русия се върна към силовата политика на 19-ти век. Ние виждаме това целенасоченото изплъзване от страна на държавата на енергоресурсите като инструмент за политически натиск. Агресията на Кремъл срещу Грузия бе на бруталната демонстрация на силата на държавната машина. Русия досега окупира грузинските територии Абхазия и Южна Осетия.
Същевременно намаляването на броя на населението на Русия ще препятства нейните амбициозни програми за модернизация и диверсификация на икономиката. Руското ръководство знае, че днешната икономическа структура на страната не съответства на потребностите на развитието на една модерна държава. Заради това през 2008 г. руското правителство прие „Концепция за дългосрочно социално-икономическо развитие на Руската федерация до 2020 г.“.
Планът се основава на едно почти съветско убеждение, че държавният контрол в икономиката е най-добрият начин за стимулиране на развитието. В действителност обаче той понижава руския потенциал за развитие, тъй като иновациите са тясно свързани с творчеството и инициативата. А тези неща изискват лична свобода. Слабостта на Русия като „управляема“ демокрация, както често наричат авторитарния режим на Путин, ограничава тази лична свобода. С други думи, политиката на руските елити противоречи на техните икономически амбиции.
Миналата година Европа отбеляза 20-та годишнина от падането на Берлинската стена. Това събитие обедини свободна Европа с такива страни като Латвия и Чехия, които бяха в изолация за „желязната завеса“. Въпреки че много от тези държави днес са членове на ЕС и НАТО, балтийските страни така и не излязоха от сферата на влияние на Русия. Москва все още настойчиво се стреми да възстанови своята зона на специални интереси, влияние и сигурност. Днес това се постига по пътя на политическия натиск с помощта на заплахата от създаване на енергиен дефицит. И някои страни членки на ЕС с действията си косвено поддържат тези идеи. За постигане на целите си Русия без колебания оказва пряк и индиректен натиск, прекратявайки доставки на енергоносители, правейки политически мотивирани инвестиции и манипулирайки медии.
Руската инвазия в Грузия предизвика огромна загриженост. Латвийски политици помолиха НАТО незабавно да разработи планове за защита на прибалтийските държави. Такива планове обаче все още не съществуват. След като американският президент Барак Обама реши да се откаже от системата за противоракетна отбрана в Полша и Чехия, въпросът за гаранциите от страна на НАТО стана още по-актуален.
Енергетиката играе важна роля в отношенията между Русия и Европа. Дали страните членки на ЕС ще се договорят за обща ефективна енергийна политика е един от най-големите въпроси на близкото бъдеще. След газовата криза от януари 2006 г. ЕС осъзна стратегическата важност на общата енергийна политика и започна работа върху нея. Резултатите бяха скромни, доколкото някои страни предпочитат да си запазят контрола върху техните енергийни сектори, а частните енергийни компании продължават да сключват двустранни договори с трети страни. Нещо повече – Европейската комисия не е информирана за тези договори и днес не съществува обща представа за енергийния потенциал на Европа. Европейската уязвимост отново си пролича по време на газовата криза през януари 2009 г.
През това време Русия, която наблюдава с огромна тревога опитите за създаване на обща енергийна политика, работи за установяване на привилегировани двустранни отношения са на-големите държави в ЕС. Газопроводите „Северен поток“ и „Южен поток“, които получиха почти всички необходими разрешения, са голям стратегически успех за Русия, която си осигури пряк достъп до европейските си партньори, заобикаляйки най-близките си съседи. Досега Русия можеше да осъществява само краткосрочно енергийно ембарго, тъй като Западна и Източна Европа получават газ по един газопровод. Спирайки доставките за близките си съседи, Русия едновременно прекъсваше и газоснабдяването за цяла Западна Европа, което съществено затрудняваше вземането на подобни решения. Новите газопроводи, които в общи линии ще решат проблема с газовите доставки за Западна Европа, нанасят мощен удар върху общата енергийна политика на ЕС, тъй като намаляват необходимостта от сътрудничество между страните членки.
Страните от Прибалтика и Полша са особено загрижени заради договора за „Северен поток“, който ще позволи на Русия да пренася свой газ по морското дъно директно за Германия. Германците подписаха сделката без да информират за нея централноевропейските или прибалтийските страни., пренебрегвайки факта, че този газопровод изключва нашия регион от европейската газоснабдителна мрежа.
Каквото и да говорят подръжниците на „Северен поток“, както и да превъзнасят търговските достойнства на този проект, новите тръбопроводи преначертават линията на старата „желязна завеса“. Някои източноевропейски политици сравняват този проект с пакта „Молотов-Рибентроп“ и са напълно прави. Изключването на Централна и Източна Европа от структурите за енергийни доставки за ЕС отслабва района и задълбочава разделението в ЕС.
Дискусията за следвоенната история на Европа също се натъква на опровержения и протести в рамките на руско-европейските отношения. Ако в Германия след войната бе извършен процес на денацификация, „деболшевизацията“ в Русия спря, още преди да е започнала.
С неприкрита враждебност Русия посреща всички опити на страните от Централна и Източна Европа да намерят историческата истина. Не веднаж Путин подчертава, че Русия няма да поеме отговорност за престъпления, извършени от Съветския съюз в Централна и Източна

Европа. В същото време той се възхищава от Сталин и скърби за „най-голямата геополитическа катастрофа на 20-ти век“ – разпадането на Съветския съюз. Повече от 20 на сто от руското население смята, че потвърдените документално доказателства за мащаба на сталинисткия терор, събрани от неправителствената организация „Мемориал“, са лъжа. Същевременно Европарламентът с чувство на дълбоко удовлетворение връчи на „Мемориал“ своята годишна награда „Сахаров“ за действията на организацията за осъждане на сталинските престъпления и разобличаване на нарушенията на правата на човека в днешна Русия.
Когато оценяваме днешните отстъпления от демократичните норми в Русия – няма как иначе да бъдат определени държавният контрол над пресата, стесняването на рамките на представителността във властта, липсата на опит за критическа преоценка на сталинизма и болшевизма, война в Чечения и други нарушения на човешките права – ние трябва да осъзнаваме, че, отчитайки дългосрочните интереси на ЕС, не трябва да принасяме в жертва ценностите и да се поддаваме на изкушението на прагматизма. Всеки път, когато Европа е жертвала основополагащи ценности в името на „реалната политика“, неизбежно са настъпвали драматични и трагични последствия”.

А ето и българският контекст от днешния ден по “руската тема” във връзка с факта, че днес на практика БСП основа, вече официално, нова проруска и същевременно …националистическа партия.
На учредителния конгрес шефът на новата формация Минчо Минчев призна: без БСП нямаше да има партия „Нова зора“.
Минчев, който е и главен редактор на вестник „Нова зора“, призова за създаване на единен национален фронт на левите и патриотични сили, начело с БСП, съобщи Нюз.бг.
Председателят на Контролно-ревизионната комисия проф. Евгений Гиндев цитира партийната програма, която обявява за враг на партията всеки, който „насажда ненавист към братския руски народ и двойната освободителка на българите“.
В приветствието си към конгреса и на последвалата импровизирана пресконференция председателят на БСП Сергей Станишев потвърди нерушимия съюз (точно като между НРБ и СССР!) между двете политически сили, като не пропусна да защити президента Георги Първанов, наричайки опита за импийчмънт „абсурден“.
Тъкмо с пари от държавната субсидия на партия „Нова зора“ плати клип срещу ГЕРБ, съдържащ внушението „Гласуваш за Бойко, получаваш Костов – ако можете да се оринтирате кой на кото дава пари в тази братска атмосфера, оправяйте се сами!
С тези актуални примери и сравнения ( взети от vesti.bg, Медиапул и Кафене.) отново се убеждаваме в нашата уникалност в отношението към вечните ни освободители, наречени от “новозорците” несправедливо “двойни освободители”. Как двойни-само толкова ли? А кой ни освободи на 10 ноември 1989 г. и ни подари демокрацията? Същият този брат СССР. Тя затова и демокрацията ни е такава, направо руска, намирисваща на 19 век.
Фактите за пореден път показват двойния стандарт на днешна България в нейната геополитичска (дез)ориентация: официално сме в западния свят като член на НАТО и ЕС, но гравитираме към 19-ти век и неговия символ в днешна Европа, нашата тройна освободителка. Зад тази политика официално стои най-голямата българска партия ( нищо, че е в опозиция, тя продължава да е най-голямата и организираната политическа сила у нас), която отново си точи зъбите за властта.
Share on Facebook

var button = document.getElementById('facebook_share_link_2603') || document.getElementById('facebook_share_icon_2603') || document.getElementById('facebook_share_both_2603') || document.getElementById('facebook_share_button_2603');
if (button) {
button.onclick = function(e) {
var url = this.href.replace(/share\.php/, 'sharer.php');
window.open(url,'sharer','toolbar=0,status=0,width=626,height=436');
return false;
}

if (button.id === 'facebook_share_button_2603') {
button.onmouseover = function(){
this.style.color='#fff';
this.style.borderColor = '#295582';
this.style.backgroundColor = '#3b5998';
}
button.onmouseout = function(){
this.style.color = '#3b5998';
this.style.borderColor = '#d8dfea';
this.style.backgroundColor = '#fff';
}
}
}

Гласувахте: None
Всички права върху материалите от този сайт принадлежат на съответните автори. FC 2010